18 Пак дойде към мене Господното слово и рече:

² Що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите?

³ Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, няма вече да има повод да употребите тая поговорка в Израил.

⁴ Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре.

⁵ Но ако е някой праведен и постъпва законно и право,

⁶ ако не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, кога е в нечистотата си,

⁷ ако не насилва човека, но връща на длъжника залога му, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия,

⁸ ако не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие между човека и човека,

⁹ ходи в повеленията Ми, и пази съдбите Ми, за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова.

¹⁰ Ако той роди син разбойник, който пролива кръв и върши коя да било от тия работи,

¹¹ и който, освен че не изпълнява ни една от тия длъжности, но и яде по планините и осквернява жената на ближния си,

¹² насилва сиромаха и немощния, граби с насилие, не връща залога, подига очите си към идолите и прави мерзости,

¹³ дава с лихва и взема придобивка; такъв човек ще живее ли? Няма да живее. Като е сторил всички тия мерзости, непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него.

¹⁴ Но ако тоя роди син, който като гледа всичките грехове, които баща му е сторил, бои се* и не върши такива работи,

¹⁵ не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си,

¹⁶ не насилва човека нито задържа залог, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дреха голия,

¹⁷ не угнетява сиромаха, не взема лихва и придобивка, извършва съдбите Ми, и ходи в повеленията Ми; такъв човек няма да умре за беззаконието на баща си; непременно ще живее.

¹⁸ Баща му, понеже жестоко е угнетявал, грабил от брата си с насилие, и правил между людете си това, което не е добро, ето, той ще умре за беззаконието си.

¹⁹ Но вие казвате: Защо не понася синът наказанието на бащиното си беззаконие? Когато синът е постъпвал законно и право, пазил всичките Ми повеления, и ги е извършвал, той непременно ще живее.

²⁰ Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.

²¹ Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления, и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре.

²² Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее.

²³ Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?

²⁴ Когато обаче праведният се отвърне от правдата си и стори неправда, като извърши всичките мерзости, които нечестивият върши, тогава ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е сторил, за тях ще умре.

²⁵ Но вие казвате: Господният път не е прав. Слушайте сега, доме Израилев: Моят ли път не е прав? Не са ли криви вашите пътища?

²⁶ Когато се отвърне праведният от правдата си и извърши неправдата, ще умре за нея; поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

²⁷ А пък когато нечестивият се обърне от нечестието, което е извършил и постъпи законно и право, той ще опази жива душата си.

²⁸ Понеже се е смилил и се е обърнал от всичките престъпления, които е сторил, непременно ще живее, няма да умре.

²⁹ Но Израилевият дом казва: Господният път не е прав. Доме Израилев, Моите ли пътища не са прави? Не са ли криви вашите пътища?

³⁰ Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Иеова. Покайте се, и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието.

³¹ Отхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствувахте, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умрете, доме Израилев?

³² Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Иеова; затова, върнете се и живейте.

19 При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:

² Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.

³ Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.

⁴ И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им, И с куки го закараха в Египетската земя.

⁵ А тя като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.

⁶ И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци. Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.

⁷ Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.

⁸ И с куки го туриха в решетка Та го закараха при Вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласа му По Израилевите планини.

⁹ Майка ти, с жизненост като твоята, Беше като лоза, посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.

¹⁰ Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна нависоко всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.

¹¹ Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха и изсъхнаха; Огън ги изяде.

¹² А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.

¹³ И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма вече в нея жезъл достатъчно як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.

4 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?

² Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защо не просите

³ Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.

⁴ Прелюлбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

⁵ Или мислите,че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?

⁶ Но Той дава една голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

⁷ И тъй, покорявай се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.

⁸ Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте си ръцете, вие грешни, очиствайте сърцата си, вие колебливи.

⁹ Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.

¹⁰ Смирявайте се, пред Господа, и Той ще ви възвишава,.

¹¹ Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.

¹² Само един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?

¹³ Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим,

¹⁴ когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.

¹⁵ Вместо това, вие тепърва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.

¹⁶ Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.

¹⁷ Прочее, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему.