A A A A A
Bible Book List

Еклисиаст 5-8 Bulgarian Bible (BULG)

Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

12 Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

16 Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.

Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;

При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.

Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?

Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т.е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.

11 Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?

12 Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променя.

Аз те съветвам да пазиш царевата заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствай в лоша работа; Защото върши всичко, каквото иска,

Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

Няма човек, който да има власт над духа, та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, Че има време, когато човек властва над човека за негова повреда.

10 При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали в святото място; И те бидоха забравени в града дето бяха така сторили. И това е суета.

11 Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, За това сърцето на човешките чада е всецяло вдадено да струва зло.

12 Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, Пак аз това зная, че ще бъде добре На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

13 А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

14 Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

15 За това, аз похвалих веселбата, Защото на човека няма по-добро под слънцето Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му През всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни деня ни нощя,

17 Тогава видях всичкото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes