A A A A A
Bible Book List

Еклисиаст 4-6 Bulgarian Bible (BULG)

Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

Тогава изново видях само суета под слънцето.

Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?

12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

14 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

12 Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

16 Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.

Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;

При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.

Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?

Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т.е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.

11 Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?

12 Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?

Второ Коринтяни 12 Bulgarian Bible (BULG)

12 Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.

Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.

И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),

който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.

(Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене).

А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън ( Или: Мъченически кол. ) в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.

Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

10 Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

11 Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.

12 Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

13 Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда!

14 Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата.

15 А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повeче, вие по-малко ли ще ме обичате?

16 Но, нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче като хитър съм ви уловил с измама.

17 Изкорестих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас?

18 Помолих Тита да отиде при вас, и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки?

19 Още ли мислите, че ние се възхищаваме пред вас? Не, пред Бога говорим това в Христа, и то всичко, любезни мои, за ваше назидание.

20 Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големотвувания, безредици;

21 Да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes