Add parallel Print Page Options

О А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение; Анание! А той рече; Ето ме, Господи.

О И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божия Син.

О Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

А той рече: Кой си ти, Господи? И той отговори: Аз съм Исус, когото ти гониш.

Но стани, влез в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.

А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

И прекара три дни без да види, и не яде нито пи.

11 И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един Тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него за да прогледа.

13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на твоите светии в Ерусалим.

14 И тука имал власт от първосвещениците да върже всички, които призовават твоето име.

15 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява моето име пред народите и царе и пред Израиляните;

16 защото аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името ми.

17 И тъй, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати,_ 18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

19 А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

21 И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при първосвещениците?

22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

24 но техният заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите деня и нощя за да го убият,

25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не вярваха че е ученик.

27 Но Варнава го взе та то доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господнето име.

29 И говореше и се препираше с гръцките Юдеи. а те търсеха случай да го убият.

31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

32 И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и светиите, които живееха в Лида.

33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазел легло осем години, понеже беше парализиран.

34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, направи леглото си. И веднага той стана.

35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле видяха, и се обърнаха към Господа.

36 А в Иопия имаше една ученица на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

39 И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него та плачеха, и, му показваха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

41 И той и подаде ръка и я изправи; после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.

42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

43 А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си Симон.

10 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски Полк.

Той беше благочестив и боеше се от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който слезе при него и му рече: Корнилие!

О Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,

И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.

Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, (той ще ти каже що трябва да правиш).

И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;

и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.

А на утрешния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

11 И видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускан чрез четирите ъгъла към земята.

12 В него имаше всякакви земни четвероноги и гадини и небесни птици.

13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

14 А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.

15 И пак дойде към него втори път глас; Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

16 И това стана три пъти, след което съда се вдигна веднага на небето.

17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата,

18 и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?

19 И докато Петър още размишляваше за видението, духът му рече: Ето, трима човека те търсят.

20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото аз съм ги изпратил.

21 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето, аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?

22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да го повика у дома си и да чуе думи от тебе.

23 Тогава той ги покани вътре та ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.

24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и се поклони.

26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и аз съм човек.

27 И разговаряйки се с него той влезе и намери мнозина събрани.

28 И рече им: вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист;

29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възражавам; и тъй, питам аз, по коя причина сте ме повикали?

30 И Корнилий рече: Преди четири дена, в тоя час, прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза,

31 Корнилие, твоята молитва е послушана и твоите милостини се помнят пред Бога.

32 Прати, прочее, в Иопия да повикай Симона, чието презиме е Петър; той гостува у дома на един кожар Симон, край морето, (той като дойде, ще ти говори).

33 Начаса, прочее, пратих до тебе и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всинца присътствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от, Господа.

34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;

35 но във всеки народ оня, който му се бои и върши правото, угоден му е.

36 Словото, което той прати на Израиляните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (който е господар на всички),

37 това слово вие знаете, което, след кръщението, проповядвано от Йоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,

38 именно, Исус от Назарет,_ 39 И ние сме свидетели на всичко що извърши той и в Юдейската земя и в Ерусалим; когото и убиха, като го повесиха на дърво.

41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него след като възкръсна от мъртвите.

42 И заръча ни да проповядваме на людете, и да свидетелствуваме, че тоя е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

43 За него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в него, ще получи чрез неговото име прощение на греховете си.

44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

45 И обрязаните вярващи, дошли с Петра се смаяха задето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците;

46 защото ги чуеха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?

48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.