Add parallel Print Page Options

11 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово.

И когато Петър възлезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

А Петър захвана та им изложи наред станалото, като каза:

Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

В него като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и гадини, и небесни птици.

Чух още и глас който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

Но аз рекох, Никак Господи, защото не е влизало в устата ми нищо мръсно или нечисто.

Обаче, втори глас от небето продума, Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.

10 Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

11 И, ето, същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

12 И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва, Прати човеци в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

14 той ще ти каже думи чрез които ще се спасиш и целия ти дом.

15 И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях както и на нас изначало.

16 Тогава си спомних думата на Господа, как каза, Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?

18 Като чуха това, те престанаха да възражават, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

19 Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър, и Антиохия, като на никой друг не известяваха словото, освен на юдеите.

20 Обаче между тях имаше някои Кипряни и Киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

21 Господнята ръка беше с тях; та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

23 който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

24 Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

26 и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха с църквата цяла година, научиха значително множество. И първом в Антиохия учениците се нарекоха Християни.

27 И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

28 един от които, на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

29 Затова, учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

30 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.

12 Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

О А Ирод беше много разгневен на Тирците и Сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха подръжката на царевия постелник Власта, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царевата.

и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра, това беше през дните на безквасните хлябове,

И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

И през същата нощ когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побутна Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.

11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина знаят, че Господ изпрати ангела си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, дето бяха събрани мнозина да се молят.

13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.

14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

15 А те й рекоха: Ти си луда, но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Тогава е неговият ангел.

16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

17 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците_ 19 А Ирод, като го потърси и не го намери изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея, в Кесария, и там живееше.

21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

24 Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.

25 А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.