Add parallel Print Page Options

17 В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз, се възцари в Самария над Израиля Осия, син на Ила, и царува девет години.

Той върши зло пред Господа, обаче, не както Израилевите царе, които бяха преди него.

Против него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше данък.

А след време асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египатския цар Сов, и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.

И асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария обсаждаше я три години.

В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове.

А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове,

и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и в наредбите , които Израилевите царе узакониха.

И израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си сторили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.

10 Също бяха си издигнали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всуко зелено дърво;

11 и там бяха ходили по всичките високи места, както народите, които Господ изпъди пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневиха Господа,

12 и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това нещо.

13 Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратох чрез слугите Си пророците.

14 При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог.

15 Бяха отхвърлили повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите* и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.

16 И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог та си бяхъ направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала.

17 Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействували и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа та бяха Го разгневили.

18 Затова, Господ се разгневи много против Израиля и ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе.

19 Па и Юда не беше опазил заповедите на Господа своя Бог, но бяха ходили в наредбите, които Израил беше узаконил.

20 Господ, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги, и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицато Си.

21 Защото отцепи Израиля от Давидовия дом; и те направиха Еровоама, Наватовия син, цар; и Еровоам оттегли Израиля та да не следват Господа и направи ги де извършват голям грях.

22 И израилтяните бяха ходили във всичките грехове, които Еровоам извърши; не се оставиха то тях

23 докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както беше говорил чрез всичкоте Си слуги пророците. Така Израил беде отведен от своята цемя в Асирия, гдето е и до днес.

24 Тогава асирийският цар доведе люде от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сафаруим та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.

25 А в началото на зеселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прети между тях лъвове, които убиваха някои от тях.

26 По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти преселе и постави в самарийските градове, не знаят начина на служене на местния Бог затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина на служене на местния Бог.

27 Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат пак и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина на служене на местния Бог.

28 И така, един от свещениците, които бяха запленили от Самария, дойде та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.

29 Обаче людете от всеки народ поставиха свои богове, людете от всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.

30 Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,

31 авците поставиха Наваз и Гартак, и сефаруимците горяха децата си на огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.

32 Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за восоките места от всичките люде между тях, които служеха в тях в капищата по високите места.

33 Бояха се от Господа, и на съботите си боговете служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.

34 Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,

35 с които Господ бе направил завет, като им заповяда казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;

36 но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.

37 И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.

38 И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от дреги богове.

39 Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.

40 Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.

41 И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както постъпваха бащите им.

18 В третата година на Израилевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдовия цар, Ахаз.

Той беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид;

събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и сломи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израилтяните й кадяха; и нарече я Нехущан*.

На Господа Израилевия Бог упова. Нямаше подобен нему между всичките Юдови царе, ни между ония, които бяха подир него, нито преди него;

защото се прилепи към Господа, не престана да Го следва, но опази заповедите, които Господ даде на Моисея.

И Господ бе с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар, и не му слугуваше вече.

Той порази филистимците до Газа и до околностите й, от стражарска кула до укрепен град.

А в четвъртата година на цар Езекия, която бе седмата година на Израилевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар възлезе против Самария и я обсаждаше.

10 След три години я превзе; в шестата година на Езекия, която бе деветата година на Израилевия цар Осия, Самария бе превзета.

11 И асирийският цар отведе Израиля в плен в Асирия, и ги настани в Ала и в Авор при реката Гозан и в Мидските градове;

12 защото не послушаха гласа на Господа своя Бог, но престъпиха завета Му, - всичко, което Господният слуга Моисей заповяда, - и не послушаха, и нито го извършиха.

13 А в четиренадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.

14 Тогава Юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгрешихме; върни се от мене; каквото ми наложиш ще го нося. И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

15 И Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищницата на царската къща.

16 В това време Езекия откова златото от вратите на Господния храм и от стълбовете, които той, Юдовият цар Езекия, бе обковал със злато , и го даде на есирийския цар.

17 Но асирийския цар прати от Лахис Тартана, Рапсариса и Рапсака с голява мойске при цар Езекия в Ерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Ерусалим. И когато стигнаха, дойдоха та застанаха при водопровода на горния водоем, който е по друма към тепавичарската нива.

18 И когато извикаха към царя, излязоха при тях управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син.

19 Тогава Рапсак им рече: Кажете сага на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар, каква е тая увереност, на която уповаваш?

20 Ти казваш: Имам благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш та си въстанал против мене?

21 Виж, ти се надяваш, като че ли на тояга, на оная строшена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му та ще я промуши. Такъв е египетския цар Фараон за всички, които се надяват на него.

22 Но ако би речете: На Господа нашия Бог ,поваваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи местаи жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар в Ерусалим се покланяйте?

23 Сега, прочее, дай човеци в залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.

24 Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-ниските слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!

25 Без волята на Господа ли възлязох сега на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя та я съсипи.

26 Тогава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме: недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.

27 Но Рапсак им рече: Да ли ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно изпражненията си и да пият пикочта си?

28 Тогава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас, като говори, казвайки: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:

29 така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави от ръката ми.

30 И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избеви, и тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодбе с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокината си, и пийте всеки от водата на щерната си

32 докле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, зимя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя, земя изобилваща с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави.

33 Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

34 Где са боговете на Емат и Аршад? Где са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

35 Кой измежду всичките богове на разните страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?

36 А людете мълчаха, и не му отговориха ни дума, защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.

37 Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецат Иоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи та му известиха Рпсаковите деми.

19 И ето що е осъждането: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;

21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

22 След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше.

23 Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете дохождаха и се кръщаваха.

24 Понеже Иоан още не беше хвърлен в тъмница.

25 И така възникна препирня от страна на Иоановите ученици с един юдеин относно очистването.

26 И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.

27 Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.

28 Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.

29 Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.

30 Той трябва да расте, а пък да се смалявам 31 Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всички по-горен.

32 Каквото е видял и чул, за Него свидетелствува; но никой не приема свидетелството Му.

33 Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, че Бог е истинен.

34 Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка.

35 Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.

36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.

Read full chapter