A A A A A
Bible Book List

Второ Коринтяни 1-4 Bulgarian Bible (BULG)

Павел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:

Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

Но, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:

даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, 10 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.

13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?

19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

20 понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

21 А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

22 Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.

23 Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.

Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

15 Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

Който ни направи способни като служители на един нов завет, Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.

10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.

15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърдцето им,

16 но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода.

18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме;

но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, за тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърдцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.

10 Всякога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

13 А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

15 Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.

16 Затова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes