12 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.

² И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.

³ Но пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

⁴ Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

⁵ А той им рече: Идете си, чакайте за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.

⁶ Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служители пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

⁷ Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

⁸ Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

⁹ Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки; Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

¹⁰ И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

¹¹ Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

¹² Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

¹³ И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,

¹⁴ и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

¹⁵ Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе Говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

¹⁶ А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде за дома си.

¹⁷ А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

¹⁸ Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

¹⁹ Така Израил въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.

²⁰ А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар пред целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

²¹ Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.

²² Но Божието слово дойде към Божия човек Самаия, и рече:

²³ Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:

²⁴ Така казва Господ: Не излизайте нито се бийте против братята си израилтяните, върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.

²⁵ Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се зесели в него; после излезе от там та съгради Фануил.

²⁶ А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;

²⁷ защото , ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.

²⁸ Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на людете : Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;

²⁹ И единия идол постави и във Ветил, а другия постави в Дан.

³⁰ А това нещо беше грях; защото людете, за да се кланят пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.

³¹ Царят направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.

³² Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.

³³ И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.

13 И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.

² И човекът извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

³ И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

⁴ А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.

⁵ Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.

⁶ Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.

⁷ Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

⁸ Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

⁹ защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там , нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.

¹⁰ Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.

¹¹ А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.

¹² И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.

¹³ Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

¹⁴ отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: аз съм.

¹⁵ Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.

¹⁶ А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

¹⁷ защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.

¹⁸ А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше.

¹⁹ И тъй, човекът се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.

²⁰ А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,

²¹ та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,

²² но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

²³ И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал.

²⁴ А като си отиде той, лъв го намери по пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

²⁵ И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето жевееше старият пророк.

²⁶ А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.

²⁷ Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

²⁸ И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

²⁹ И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.

³⁰ И положи тялото му в своя ; и плакаха над него, казвайки : Уви, брате мой!

³¹ И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;

³² защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

³³ Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места, които се в самарийските градове.

³⁴ И това нещо бе грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

22 О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

² И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.

³ Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

⁴ и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.

⁵ И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

⁶ И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

⁷ И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

⁸ И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

⁹ А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

¹¹ и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

¹² И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

¹³ И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹⁴ И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

¹⁵ И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;

¹⁶ защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

¹⁷ И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

¹⁸ защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

¹⁹ И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.

²⁰ Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

²¹ Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

²² Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

²³ И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

²⁴ Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

²⁵ А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

²⁶ Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младия, и който началствува_ ²⁷ Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

²⁸ А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

²⁹ Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

³⁰ да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

Read full chapter