A A A A A
Bible Book List

Първо Коринтяни 9-11 Bulgarian Bible (BULG)

Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми;

Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквата?

Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?

Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,

10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.

11 Ако ние сме посяли у вас духовното, голямо нещо ли е , ако пожънем от вас телесното?

12 Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

13 Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

14 Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 Но аз не съм използувал ни една от тия наретби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:

18 И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да напрявя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

19 Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

20 На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

21 На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

22 На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.

25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.

26 И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

10 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,

и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,

и всички да са яли от същата духовна храна,

и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),

пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.

А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.

Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".

Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитваха, и погинаха от змиите.

10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.

11 А всичко това им се случи за примери, и се записа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.

12 Тако щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

14 Затова, въблюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

16 Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме обещание в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

17 тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.

18 Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?

19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.

20 Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

21 Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.

22 Или искаме да подбудим Господа на ревност? Ние по-силни ли сме от Него?

23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.

25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;

26 защото "Господна е земята и всичко що има в нея".

27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.

28 Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, 29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?)

30 Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.

32 Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;

33 както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.

11 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.

Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.

Защото мъжът не трябва да си покрива си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

понеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

10 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.

11 (Обаче, нито жената е без мъжа, нита мъжът без жената, в Господа;

12 защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

13 Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

14 Не учи ли и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

15 но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

16 Но, ако някой мисли да се препира за това, 17 А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са удобрените помежду ви);

20 прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.

22 Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалявам.

23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето Тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоменание.

25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

28 Но да изпитва човек себе си, и така да от хляба и да пие от чашата;

29 защото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени заедно със света.

32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

34 Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes