Първо Летописи 21-23
Bulgarian Bible
21 Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.
2 И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.
3 А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?
4 Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.
5 И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди, мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.
6 А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иеова.
7 Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.
8 Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.
9 И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:
10 Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе.
11 Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ:
12 Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.
13 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господ, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна..
14 И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.
15 И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше юдеите : Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.
16 И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си.
17 И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? и наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.
18 Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на Евусеца Орна.
19 И така Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.
20 И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).
21 И Като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята.
22 Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.
23 А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.
24 А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за жертва Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.
25 И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка.
26 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън паднал върху олтара за всеизгарянето.
27 Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.
28 В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, започна да принася жертви там.
29 Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.
30 Но Давид не можа да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.
22 Тогава рече Давид: Това е домът на Господа Бога, и това е олтарът за всеизгаряне за Израиля.
2 И Давид заповяда да съберат чужденците, които бяха в Израилевата земя; и накара каменосечци да насекат и издялат камъни за построяването на Божия дом.
3 Давид приготви и много желязо за гвоздеи, за вратите на портите и за скобите, и мед толкоз много, щото превишаваше теглото,
4 и кедрови дървета без брой; защото сидонците и тиряните донасяха на Давида много кедрови дървета.
5 Защото Давид си казваше: Понеже син ми Соломон е млад и нежен, и домът, който ще се построи Господу, трябва да бъде извънредно великолепен, прочут и славен в цялата вселена, затова ще направя приготовление за него. И тъй, Давид направи голямо приготовление преди смъртта си.
6 Тогава повика сина си Соломона, та му заръча да построи дом за Господа Израилевия Бог.
7 И Давид каза на Соломона: Сине мой, аз пожелах в сърцето си да построя дом за името на Господа моя Бог;
8 но Господното слово дойде до мене, което каза: Много кръв си пролял, и големи войни си водил; ти няма да построиш дом за името Ми, защото си пролял много кръв на земята пред Мене.
9 Ето, ще ти се роди син, който ще бъде спокоен човек, защото ще го успокоя от всичките неприятели около него; понеже Соломон* ще му бъде името, и в неговите дни ще дам мир и тишина на Израиля;
10 той ще построи дом за името Ми; и той ще Ми бъде син, и Аз ще му бъда Отец, и ще утвърдя престола на царството му над Израиля до века.
11 Сега, сине мой, Господ да бъде с тебе; а ти да благоуспееш, та да построиш дома на Господа твоя Бог, както Той е говорил за тебе.
12 Само да ти даде Господ мъдрост и разум, и да те упътва за управлението на Израиля, за да пазиш закона на Господа твоя Бог.
13 Ако внимаваш да изпълняваш повеленията и съдбите, които Господ заповяда на Моисея за Израиля, тогава ще благоуспееш. Бъди силен и храбър, не бой се, и не се страхувай.
14 И, ето, аз, в смирението си, приготвил съм за Господния дом сто хиляди таланта злато, и един милион таланта сребро, а мед и желязо без тегло, защото е много; приготвил съм и дървета и камъни, на които може ти да притуриш.
15 А имам и доста много работници - каменоделци, зидари, дърводелци и работници изкусни във всякакъв вид работа.
16 Златото, среброто, медта и желязото са без брой. Стани та действувай; и Господ да бъде с тебе!
17 Давид заповяда и на всичките Израилеви първенци да помагат на сина му Соломона, като каза :
18 Не е ли с вас Господ вашият Бог? и не даде ли ви спокойствие от всякъде? защото предаде в моята ръка жителите на тая земя; и земята се подчини пред Господа и пред Неговите люде.
19 Утвърдете, прочее, сърцето си и душата си да търсите Господа вашия Бог; и станете та постройте светилището на Господа Бога, за да донесете ковчега на Господния завет и светите Божии вещи в дома, който ще се построи за Господното име.
23 Така Давид, като остаря и се насити с дни, направи сина си Соломона цар над Израиля.
2 И събра всичките Израилеви първенци, и свещениците и левитите.
3 А левийците бяха преброени от тридесет годишна възраст нагоре; и като се преброиха мъжете един по един, броят им бе тридесет и осем хиляди души,
4 от които двадесет и четири хиляди да надзирават делото на Господния дом, а шест хиляди да бъдат управители и съдии,
5 четири хиляди вратари, и четири хиляди да хвалят Господа с инструменти, които направих, рече Давид , за да хвалят с тях Господа .
6 И Давид ги раздели на отреди според Левиевите синове, Гирсона, Каата и Мерария
7 От Гирсоновците бяха Ладан и Семей.
8 Ладанови синове бяха: Ехиил - главният, Зетам и Иоил, трима.
9 Семееви синове: Селомит, Азиил и Аран, трима. Тия бяха началници на Ладановите бащини домове .
10 А Семееви синове: Яат, Зиза, Еус и Верия. Тия четирима бяха Семееви синове.
11 А Яат бе главният и Зиза вторият: а Еус и Верия нямаха много синове, затова бяха преброени заедно като един бащин дом.
12 Каатови синове бяха: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил, четирима.
13 Амрамови синове: Аарон и Моисей. А Аарон бе отделен, той и синовете му, за да освещават пресветите неща за всякога, да кадят пред Господа, да Му служат, и за благославят в Неговото име за винаги.
14 А синовете на Божия човек Моисей, се числяха между Левиевото племе.
15 Синовете на Моисея бяха: Гирсам и Елиезер.
16 От Гирсамовите синове, Суваил бе главният.
17 И Елиезеровият син беше Равия - главният. Елиезер нямаше други синове; а Равиевите синове бяха премного.
18 От Исааровите синове, Селомит бе главният.
19 Хевроновите синове: Ерия, първият; Амария, вторият; Язиил, третият; и Екамеам, четвъртият.
20 Азииловите синове: Михей, първият; и Есия, вторият.
21 Мерариеви синове бяха: Маалий и Мусий. Маалиеви синове: Елеазар и Кис.
22 А Елеазар умря без да има синове, а само дъщери; затова братовчедите им, Кисовите синове, ги взеха за жени .
23 Мусиеви синове бяха: Маалий, Едер и Еримот трима.
24 Тия бяха левийците, според бащините си домове, началници на бащините си домове според преброяването си, броени един по един по име, които извъшваха работите по службата на Господния дом, от двадесет годишна възраст и нагоре.
25 Защото Давид рече: Господ Израилевият Бог успокои людете Си, за да живеят в Ерусалим за винаги.
26 При това, не ще има нужда вече левитите да носят скинията и всичките нейни вещи за службата й;
27 защото, според последните думи на Давида, левийците бяха преброени от двадесет годишна възраст нагоре.
28 Понеже тяхната работа бе да помагат на Аароновите потомци в службата на Господния дом, в дворовете, в стаите, в очистването на всичките свети неща, - във всичката работа на службата на Господния дом,
29 също в грижата за присъствените хлябове, за чистото брашно на хлебните приноси, било за безквасните кори, или за нещата, които се пекат в тава, или за препечените, и от всякаква мярка и големина.
30 и всяка заран да стоят за да славят и хвалят Господа, тоже и вечер,
31 и да принасят Господу всичките всеизгаряния в съботите, на новолунията, и на презниците, по число, според определеното за тях, всякога пред Господа,
32 и да пазят заръчаното за шатъра за срещане, и заръчаното за светилището, и заръчаното от братята си Аароновите потомци по службата на Господния дом.