1 Господното слово, което дойде към Софония, син на Хусия, син на Годолия, син на Амария, Езекиевия син, в дните на Юдовия цар Иосия, Амоновия син: -

² Съвсем ще погубя всичко От лицето на земята, казва Господ.

³ Ще погубя човек и животно, Ще погубя въздушните птици, и морските риби, И съблазнителните <идоли> заедно с нечестивите; И ще изтребя човека от лицето на земята, казва Господ.

⁴ Ще простра ръката Си върху Юда И върху всичките ерусалимски жители; И ще изтребя от това място останалите Ваалови <служители>, И името на жреците на идоли заедно със свещениците;

⁵ <Ще изтребя> и ония, които върху къщните покриви се кланят на небесното множество, И ония поклонници, които се кълнат в Господа, И които се кълнат в Мелхома;

⁶ Тоже <ще изтребя> ония, които са се отклонили от Господа, И които не търсят Господа нито питат за Него,

⁷ Мълчи в присъствието на Господа Иеова, Защото е близо денят Господен; Защото Господ приготви жертва, Освети поканените Си.

⁸ И в деня на жертвата Господна Ще накажа първенците, и царските чада, И всички, които са облекли чуждестранни дрехи.

⁹ В оня ден ще накажа и всички, които прескачат праговете, Които пълнят къщите на господарите си с грабителство и измама.

¹⁰ И в оня ден, казва Господ, Ще се чуе метежен вик от рибната порта. Ридание от втория квартал, И голям трясък от хълмовете.

¹¹ Плачете, жители на Мактес, Защото се изтребиха всичките търговски люде, Погубени бидоха всички, които бяха товарени със сребро.

¹² И в онова време Ще претърся Ерусалим с ламби, И ще накажа мъжете, които почиват на дрождието си, Които думат в сърцето си: Господ няма да стори ни добро, ни зло.

¹³ Затова имотът им ще бъде разграбен, И къщите им запустени; Да! ще построят къщи, но няма да живеят в тях. И ще насадят лозя, но няма да пият виното им.

¹⁴ Близо е великият ден Господен. Близо и много бърза, - Гласът на деня Господен; Там ще извика горчиво и силният.

¹⁵ Ден на гняв е оня ден, Ден на смущение и на утеснение, Ден на опустошение и на разорение, Ден на тъмнина и на мрак, Ден на облак и на гъста мъгла,

¹⁶ Ден на тръба и на тревога Против укрепените градове И против високите кули при ъглите.

¹⁷ Аз така ще наскърбя човеците Щото ще ходят като слепи, Защото са съгрешили против Господа; Кръвта им ще се излее като прах, И месата им като нечистотии.

¹⁸ Нито среброто им, нито златото им Ще може да ги избави В деня на гнева Господен; Но цялата земя ще бъде погълната От огъня на ревнивостта Му; Защото ще довърши, и то скоро, Всичките жители на земята.

2 Изпитайте себе си, да! изпитайте, Народе безсрамни,

² Преди да влезе указът <в сила>, - (Денят минава като плява,) - Преди да ви сполети лютия гняв Господен, Преди да ви постигне денят на гнева Господен.

³ Търсете Господа, всички кротки на земята, Които извършвате съдбите Му; Търсете правда, търсете кротост, Негли бъдете покрити в деня на гнева Господен.

⁴ Защото Газа ще бъде оставена, И Аскалон ще бъде запустен; Ще изгонят Азот на пладне, И Акарон ще се изкорени.

⁵ Горко на жителите на морските брегове, На Херетцкия народ! Словото Господно е против вас; И тебе, Ханаане, Филистимска земльо, Ще те погубя, та да няма <у тебе> жители.

⁶ И морският бряг ще бъде селище с кладенци за овчари И огради за стада.

⁷ И <това> крайморие ще бъде за останалите от Юдовия дом; Там ще пасат <стадата си>; В къщите на Аскалон ще лежат вечер; Защото Господ техният Бог ще ги посети И ще ги върне от плена им.

⁸ Чух хулата на Моава, И укорите на амонците, С които хулеха людете Ми И горделиво нарушиха границата им.

⁹ Затова <заклевам се> в живота Си казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, И амонците като Гомор, Място завладяно от коприви и солници, - вечна пустота; Останалите от людете Ми ще ги оберат, И оцелелите от народа Ми ще ги наследят.

¹⁰ Това ще им стане поради гордостта им, Защото укориха людете на Господа на Силите И се надигаха против тях.

¹¹ Господ ще бъде страшен за тях, Защото ще изнури всичките земни богове; И всичките острови на народите Ще Му се кланят, всеки от мястото си.

¹² И вие, етиопяни, Вие ще бъдете убити с меча Ми.

¹³ Той ще простре ръката Си против север И ще погуби Асир Ще обърне Ниневия на пустота, На място безводно като пустинята.

¹⁴ Черди ще лежат всред нея, Всякакъв вид животни; Пеликанът и ежът ще обитават в капителите й; Гласът им ще екне в прозорците; Пустота ще има в праговете, Защото Той ще я лиши от кедровите <изделия>.

¹⁵ Тоя е веселещият се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си.

3 Горко на бунтовния и скверен <град>, На насилническия град!

² Той не послуша гласа, Не прие поправление, Не упова на Господа, Не се приближи при своя Бог.

³ Първенците всред него са рикаещи лъвове, Съдиите му вечерни вълци, Които не остават нищо за заранта.

⁴ Пророците му са вятърничави коварници; Свещениците му оскверниха светилището, Извратиха закона.

⁵ Господ всред него е праведен; Няма да извърши неправда; Всяка заран изкарва на видело правосъдието Си - неизменно; Но неправедният не знае срам.

⁶ Изтребих народи; ъгловите им кули са запустели; Запустих пътищата им, тъй че никой не минава; Градовете им се разориха, Тъй че няма човек <в тях>, няма жител.

⁷ Рекох <Си>: Ти непременно ще се убоиш от Мене, Ще приемеш поправление; И така селището му не щеше да се изтреби <Според> всичко онова, което му определих; Но те подраниха да извратят всичките си дела.

⁸ Затова чакайте Мене, казва Господ, До деня когато се повдигна за да обирам. Защото решението Ми е да събера народите, И да прибера царствата, За да излея върху тях негодуванието Си, Всичкия Си лют гняв; Понеже цялата земя ще бъде погълната От огъня на ревнивостта Ми.

⁹ Защото тогава ще възвърна на племената чисти устни, За да призовават всички името Господно, Да Му слугуват единодушно.

¹⁰ Изотвъд етиопските реки поклонниците Ми, Разсеяните Ми люде, Ще Ми донесат принос.

¹¹ В оня ден няма да бъдеш засрамен Поради многото дела, Чрез които си беззаконствувал против Мене; Защото <до> тогава ще съм махнал отсред тебе ония от тебе, Които горделиво тържествуват; И ти няма вече да се носиш надменно в светия Ми хълм.

¹² Но ще оставя всред тебе Люде съкрушени и нищи, Които ще уповават на името Господно.

¹³ Останалите от Израиля няма да беззаконствуват, Нито да лъжат, Нито ще се намери в устата им измамлив език; Защото те ще пасат и ще лежат, И никой няма да ги плаши.

¹⁴ Пей, сионова дъщерьо, Възкликнете, Израилю, Весели се и радвай се от все сърце, Ерусалимска дъщерьо;

¹⁵ <Защото> Господ отмени присъдите за тебе, Изхвърли неприятеля ти; Цар Израилев, да! Господ, е всред тебе; Няма вече да видиш зло.

¹⁶ В оня ден ще се рече на Ерусалим: Не бой се, И на Сион: да не ослабват ръцете ти.

¹⁷ Господ твой Бог е всред тебе, Силният, Който ще те спаси; Ще се развесели за тебе с радост, Ще се успокои в любовта Си, Ще се весели за тебе с песни.

¹⁸ Ще събера ония, които бяха от тебе, Които скърбят за празниците, И на които тежи укорът Му.

¹⁹ Ето, в онова време ще се разправя с всички, които те угнетяват, Ще избавя куцата, ще прибера изгонената, И ще направя ония за хвала и слава, Чийто срам е бил в целия свят.

²⁰ В онова време ще ви доведа пак, И в онова време ще ви събера; Защото ще ви направя именити и за похвала Между всичките племена на земята, Когато върна пленниците ви пред очите ви, казва Господ.

16 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

² И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

³ Вторият <ангел> изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

⁴ Третият <ангел> изля чашата си в реките и във водните извори; и <водата им> стана кръв.

⁵ И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;

⁶ понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават <това>.

⁷ И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

⁸ Четвъртият <ангел> изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

⁹ А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

¹⁰ Петият <ангел> изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и <човеците> хапеха езиците си от болки,

¹¹ и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

¹² Шестият <ангел> изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които <идат> от изток.

¹³ И видях <да излизат> от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

¹⁴ защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

¹⁵ (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

¹⁶ И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон {Т.е. Хълмът на Магедон или )?) на поражението.}.

¹⁷ И седмият <ангел> изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

¹⁸ И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.

¹⁹ И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.

²⁰ И всеки остров побягна и планините не се намериха.

²¹ И едър град, <тежък> около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.