1 В осмия месец, във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо и рече: -

² Господ се разгневи много на бащите ви,

³ Затова кажи им: Така казва Господ на Силите: Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; И Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите.

⁴ Не ставайте <такива> каквито бяха бащите ви, Към които предишните пророци викаха и рекоха: Така казва Господ на Силите: Върнете се сега от нечестивите си пътища, И от лошите си дела; Но те не послушаха, Нито дадоха внимание на Мене, казва Господ.

⁵ Бащите ви где са? И пророците живеят ли вечно?

⁶ Но думите Ми и повеленията, Които заповядах на слугите Си пророците, Не сполетяха ли бащите ви? И те се обърнаха и рекоха: Както Господ на Силите намисли да постъпи с нас Според постъпките ни и според делата ни, Така е постъпил с нас.

⁷ На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец, който е месец Сават, във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо, и рече:

⁸ Видях нощем, и ето човек който яздеше на червен кон, и стоеше между миртовите дървета, които бяха в едно сенчесто място; и зад него имаше червени, пъстри и бели коне.

⁹ Тогава рекох: Господарю мой, кои са тези? И ангелът, който говореше с мене, ми рече: Аз ще ти покажа кои са тези.

¹⁰ И човекът, който стоеше между миртите, рече в отговор: Те са ония, които Господ изпрати да обходят света.

¹¹ И проговаряйки на Ангела Господен, който стоеше между миртите, рекоха: Ние обходихме света; и, ето, целият свят седи спокойно и е тих.

¹² Тогава ангелът Господен в отговор рече: Господи на Силите, до кога няма да покажеш милост към Ерусалим и Юдовите градове, против които си негодувал през тия седемдесет години?

¹³ И Господ отговори с добри думи, с утешителни думи, на ангела, който говореше с мене.

¹⁴ И тъй ангелът, който говореше с мене, ми рече: Извикай и кажи: Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион;

¹⁵ и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха към наскърбяването на <Израиля>.

¹⁶ Затова, така казва Господ: Аз съм се върнал с милост в Ерусалим; домът Ми ще се построи в него, казва Господ на Силите; и връв ще се опъне върху Ерусалим.

¹⁷ Извикай още веднъж и речи: Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще се преливат с благосъстояние; и Господ още ще утеши Сион, и пак ще избере Ерусалим.

¹⁸ И като подигнах очите си видях, и ето четири рога.

¹⁹ И рекох на ангела, който говореше с мене: Какви са тия? И той ми отговори: Тия са роговете, които разпръснаха Юда, Израиля и Ерусалим.

²⁰ Тогава Господ ми показа четирима ковачи.

²¹ И рекох: Какво са дошли да правят тия? И в отговор рече: Ония са роговете които разпръснаха Юда тъй, че никой не повдигаше главата си; но тия са дошли да ги уплашат, и да повалят роговете на народите, които подигнаха рог против Юдовата земя за да я разпръснат.

2 След това, подигнах очите си и видях, и ето човек с връв за мерене в ръката му.

² Тогава рекох: Къде отиваш? А той ми рече: Да измеря Ерусалим, за да видя каква е широчината му и каква е дължината му.

³ И, ето, ангелът, който говореше с мене, излезе; и друг ангел излезе да го посрещне, и му рече:

⁴ Тичай, говори на тоя юноша, като кажеш: Ерусалим ще се насели без стени, поради многото човеци и добитък в него;

⁵ защото Аз, казва Господ, ще бъда огнена стена около него, и ще бъда славата всред него.

⁶ О! о! бягайте от северната земя, казва Господ; защото ще ви разширя към четирите небесни ветрища, казва Господ.

⁷ О! отърви се, сионова <дъщерьо>, която живееш с вавилонската дъщеря.

⁸ Защото така казва Господ на Силите: След <възстановяването на> славата Той ме изпрати при народите, които ви ограбиха; понеже който докача вас, докача зеницата на окото Му.

⁹ Защото ето, аз ще помахам с ръката си върху тях, и те ще станат корист на ония, които им са работили: и ще познаете, че Господ на Силите ме е изпратил.

¹⁰ Пей и радвай се, Сионова дъщерьо; защото, ето, Аз ида, и ще обитавам всред тебе, казва Господ.

¹¹ И в оня ден много народи ще се прилепят при Господа, и ще бъдат Мои люде и Аз ще обитавам всред тебе, и ще познаеш, че Господ на Силите ме е изпратил при тебе.

¹² И Господ ще наследи Юда за Свой дял в светата земя, и пак ще избере Ерусалим.

¹³ Млъкни, всяка твар, пред Господа; защото Той се е събудил от светото Си обиталище.

3 И <Господ> ми показа великия свещеник Исуса стоящ пред ангела Господен; и Сатана {Т.е., Противник, <или> Обвинител.} стоеше отдясно му за да му се възпротиви.

² И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня изтръгната из огън?

³ А Исус бе в нацапани дрехи като стоеше пред ангела.

⁴ И <ангелът> проговаряйки рече на стоящите пред него, като думаше: Съблечете от него нацапаните дрехи. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти, и ще те облека в богати одежди.

⁵ Тогава рекох: Нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му, и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо.

⁶ И ангелът Господен заяви на Исуса казвайки:

⁷ Така казва Господ на Силите: Ако ходиш в пътищата Ми, и ако пазиш наредбите Ми, тогава ти пак ще пазиш дома Ми, и пак ще пазиш дворовете Ми, и ще ти дам свободен достъп между стоящите тук.

⁸ Слушай сега велики свещениче Исусе, ти и другарите ти, които седят пред тебе, (понеже <и> те са човеци <поставени> за знамение;) защото, ето, Аз ще доведа служителя Си Отрасъла.

⁹ Защото, ето камъка, Който положих пред Исуса, на <тоя> единствен камък има седем очи; ето, Аз ще изсека издълбаното на него, казва Господ на Силите, и ще изгладя беззаконието на тая земя в един ден.

¹⁰ В оня ден, казва Господ на Силите, ще поканите всеки ближния си под лозата си и под смоковницата си.

4 И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.

² И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах, и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седемте светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,

³ и край него две маслинени дървета, едно от дясно на чашата, и едно отляво й.

⁴ И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой?

⁵ И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не <зная>, господарю мой.

⁶ Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;

⁷ Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему!

⁸ При това, Господното слово дойде към мене и рече: -

⁹ Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.

¹⁰ Защото кой презира <тоя> ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, <сиреч>, тия седем, <Които са> очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.

¹¹ Тогава отговаряйки му рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.

¹² И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си <маслото като> злато?

¹³ А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не <зная>, господарю мой.

¹⁴ Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.

18 След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава.

² Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;

³ защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване, и земните царе блудствуваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош.

⁴ И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й;

⁵ защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.

⁶ Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно.

⁷ Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя.

⁸ Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди.

⁹ И земните царе, които са блудствували и живели разкошно с нея ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й.

¹⁰ Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко <на тебе>, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!

¹¹ И земните търговци плачат и жалеят за нея, защото никой вече не купува стоките им,

¹² стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и багреница, коприна и червено; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед; от желязо и от мрамор;

¹³ и канела, аромати, темян, миро и ливан; вино и дървено масло; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души.

¹⁴ Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят.

¹⁵ Търгуващите с тия неща, които се обогатиха от нея, ще застанат отдалеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки:

¹⁶ Горко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери;

¹⁷ защото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч,

¹⁸ и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне, казвайки: Кой <град> приличаше на великия град?

¹⁹ И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като думаха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!

²⁰ Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него.

²¹ И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери.

²² Глас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе;

²³ светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.

²⁴ И в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.