6 Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

² Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

³ Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

⁴ Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.

⁵ Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

⁶ Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

⁷ Челото ти под булото е Като част от нар.

⁸ Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

⁹ <Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.

¹⁰ Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?

¹¹ Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

¹² Без да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.

¹³ Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

7 Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;

² Пъпът ти е <като> обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е <като> житен копен ограден с кремове;

³ Двете ти гърди са като две сърнета близнета;

⁴ Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са <като> водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

⁵ Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците <им>.

⁶ Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията <си!>

⁷ Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

⁸ Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха {Еврейски: Носа.} ти като ябълки,

⁹ И устата {Еврейски: Небцето.} ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

¹⁰ Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

¹¹ Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

¹² Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

¹³ Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

8 Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.

² Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.

³ Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала.

⁴ Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта <ми>, Преди да пожелае.

⁵ Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там <те> роди родителката ти.

⁶ Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

⁷ Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.

⁸ Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?

⁹ Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.

¹⁰ Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете <й>; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}.

¹¹ Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

¹² Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}; Хилядата <нека са> на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му.

¹³ О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми <и аз> да го чуя.

¹⁴ Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.

4 Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,

² но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.

³ Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните <учения> на света;

⁴ а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,

⁵ за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

⁶ И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

⁷ Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то <си> Божий наследник чрез Христа.

⁸ Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;

⁹ а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални <учения>, на които изново желаете да робувате?

¹⁰ Вие пазите дните, месеците, времената и годините.

¹¹ Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.

¹² Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз <станах> като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,

¹³ но <сами> знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;

¹⁴ но <пак>, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.

¹⁵ Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.

¹⁶ Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?

¹⁷ Тия <учители> ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат <от нас>, за да търсите тях ревностно.

¹⁸ Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.

¹⁹ Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,

²⁰ желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

²¹ Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли <що казва> законът?

²² Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;

²³ но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.

²⁴ И това е иносказание, защото тия жени <представляват> два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

²⁵ А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.

²⁶ А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;

²⁷ защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".

²⁸ А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

²⁹ Но, както тогава роденият, по плът гонеше <родения> по Дух, така е и сега.

³⁰ Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".

³¹ За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.