4 Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са <като> гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

² Зъбите ти са като стадо <ново>-стрижени овце< >Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;

³ Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

⁴ Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;

⁵ Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

⁶ Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

⁷ Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

⁸ Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

⁹ Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един <поглед> от очите си, С една огърлица на шията си.

¹⁰ Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

¹¹ От устните ти, невесто, капе мед <като> от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

¹² Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

¹³ Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

¹⁴ Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета <доставящи благоухания като> ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

¹⁵ Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

¹⁶ Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

5 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

² Аз спях, но сърцето ми беше будно; <И ето> гласът на възлюбения ми; той хлопна <и казва: >Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

³ <Но аз си рекох>: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

⁴ Възлюбеният ми провря ръката си през дупката< на вратата>; И сърцето ми се смути за него.

⁵ Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

⁶ Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. <Извиках>: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

⁷ Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

⁸ Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

⁹ В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен Та ни заклеваш ти така?

¹⁰ Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

¹¹ Главата му е <като> най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

¹² Очите му, умити в мляко, <и като> прилично вложени <скъпоценни камъни, >Са подобни на <очите на> гълъби при водните потоци;

¹³ Бузите му са като лехи с аромати, <Като> бряг с благоуханни растения; Устните му са <като> кремове, от които капе плавка смирна;

¹⁴ Ръцете му са <като> златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е <като> изделие от слонова кост украсено със сапфири;

¹⁵ Краката му са <като> мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

¹⁶ Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.

3 О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан <като> разпнат?

² Това само желая да науча от вас: Чрез дела, <изисквани> от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в <евангелското> послание?

³ Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?

⁴ Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!

⁵ Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, <изисквани> от закона ли <върши това>, или чрез вяра в посланието,

⁶ както <с> Авраама, <който> повярва в Бога, и му се вмени за правда?

⁷ Тогава познайте, че тия, които <упражняват> вяра, те са Авраамови чада;

⁸ и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, <казвайки>: "В тебе ще се благославят всичките народи".

⁹ Така щото тия, които <имат> вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.

¹⁰ Защото всички, които се <облягат> на дела, <изисквани> от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".

¹¹ А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно <от това>, "че праведният чрез вяра ще живее";

¹² а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, <което заповядва законът>, ще живее чрез него".

¹³ Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

¹⁴ така щото благословението, <дадено> на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

¹⁵ Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

¹⁶ А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

¹⁷ И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

¹⁸ Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

¹⁹ Тогава, защо се <даде> закона? Прибави се с цел <да се изявяват> престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; <и беше> прогласен от ангели чрез един ходатай.

²⁰ Но ходатаят не <ходатайствува> за един; а Бог, <Който дава обещание>, е един.

²¹ Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

²² Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, <изпълняемо> чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

²³ А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до <времето> на вярата, която имаше да се открие.

²⁴ Така, законът стана за нас детеводител, <да ни доведе> при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

²⁵ Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

²⁶ Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

²⁷ Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

²⁸ Няма <вече> юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

²⁹ И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.