1 Соломоновата песен на песните.

² Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

³ Твоите масла са благоуханни; Името ти е <ароматно като> излеяно масло; Затова те обичат девиците.

⁴ Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще <се> {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

⁵ Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

⁶ Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.

⁷ Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш <стадото си>, где <го> успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

⁸ Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

⁹ Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

¹⁰ Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

¹¹ Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

¹² Докато царят <седи> на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

¹³ Възлюбеният ми е за мене <като> китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

¹⁴ Възлюбленият ми е за мене <като> кипрова китка В лозята на Енгади.

¹⁵ Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти <са като> на гълъбите.

¹⁶ Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.

¹⁷ Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

2 Аз съм роза Саронова И долински крем.

² Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

³ Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

⁴ Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

⁵ Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

⁶ Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

⁷ Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

⁸ Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

⁹ Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

¹⁰ Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

¹¹ Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

¹² Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

¹³ По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

¹⁴ О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

¹⁵ Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

¹⁶ Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.

¹⁷ Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

3 През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.

² <Рекох>: Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.

³ Намериха ме стражарите, които обхождат града; <Попитах ги>: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

⁴ А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.

⁵ Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

⁶ Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всякакви <благоуханни> прахове от търговеца?

⁷ Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни

⁸ Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.

⁹ Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:

¹⁰ Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав <плат; >Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.

¹¹ Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.

2 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

² (А възлязох по откровение). И изложих пред <братята> благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите <от тях>, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

³ Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

⁴ и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

⁵ на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

⁶ А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, <казвам>, не прибавиха нищо повече на моето <учение>;

⁷ а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено <да проповядвам> благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

⁸ (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене <за апостолство> между езичниците),

⁹ и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

¹⁰ <Искаха> само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.

¹¹ А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

¹² Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше <от тях>, защото се боеше от обрязаните.

¹³ И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

¹⁴ Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

¹⁵ Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

¹⁶ като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

¹⁷ Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

¹⁸ Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

¹⁹ Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

²⁰ Съразпнах се с Христа, и <сега> вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

²¹ Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се <придобива> чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.