Add parallel Print Page Options

За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще <Те> славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;

Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.

Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.

Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете <им>, та и поменът им загина.

Но Господ седи <Цар> до века, Приготвил е престола Си за съд,

И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.

10 И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.

11 Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;

12 Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни <уповаващите на Него, >Не забравя викането на кротките.

13 Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, <която ми причиняват> ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;

14 За да разкажа всичко, <поради което> Ти< си> за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, <И> за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

15 Народите затънаха в ямата, <която сами> направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.

16 Господ е станал познат <чрез> правосъдието, <което> е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).

17 Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.

18 Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.

19 Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.

20 Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).

10 (21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя?

(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват.

(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира.

(24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог.

(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.

(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие.

(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 (30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.

11 (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13 (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?

14 (34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15 (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.

16 (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17 (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18 (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

11 (По слав. 10). За първия певец. Давидов< псалом>. На Господа уповавам; Как думате на душата ми: Бягай в гората ваша като птица?

Понеже, ето, нечестивите запъват лък, Приготвят стрелите си на тетивите, За да устрелят в тъмно ония, които са с право сърце.

Защото основанията се разориха; А праведният що е извършил?

Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; Очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.

Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.

Над нечестивите ще навали примки; Огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.

Защото праведният Бог обича правдата; Праведният <човек> ще гледа лицето Му.

12 (По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.

Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

<На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.

Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

При все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.

13 (По слав. 12). За първия певец. Давидов псалом. До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене?

До кога ще имаш борба {Еврейски: Съветвания.} в душата Си, Болки в сърцето Си всеки ден? До кога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?

Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт;

Да не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.

Но аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти.

Ще пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.

14 (По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?

Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

15 (По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?

Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;

Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема <да хвърли> укор против ближния си,

Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, <ако и да> се <е> клел за своя повреда не се отмята;

Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.

16 (По слав. 15). Давидова песен {Псалми 50-60, надписите.} Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.

Рекох Господу: Ти си Господ мой; Вън от Тебе няма добро за мене.

В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.

Скърбите на ония, които заменят <Иеова> с друг <бог>, ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената <на боговете> им.

Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.

За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.

Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.

Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.

Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата {Еврейски: Славата.} ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.

10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.

11 Ще ми изявиш пътя на живота; Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.