89 (По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.

² Защото рекох: Милостта <Ти> ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.

³ <Ти каза>: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, <казвайки>:

⁴ Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).

⁵ И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

⁶ Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните {Еврейски: Бога. Псал. 103:20.} кой може да се уподоби Господу?

⁷ Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.

⁸ Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

⁹ Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.

¹⁰ Ти си съкрушил Египет {Еврейски: Раав. Псал. 87:4.} като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

¹¹ Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.

¹² Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

¹³ Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.

¹⁴ Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.

¹⁵ Блажени людете, които познават възклицанието <на тръбите;> Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.

¹⁶ В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;

¹⁷ Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

¹⁸ Понеже на Господа принадлежи <да бъде> наша защита, И на Светия Израилев <да бъде> наш Цар.

¹⁹ Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен <да даде> помощ, Възвисих едного избран между людете.

²⁰ Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.

²¹ Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.

²² Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.

²³ Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.

²⁴ А верността Ми и милостта Ми <ще бъдат> с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.

²⁵ Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.

²⁶ Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.

²⁷ При това Аз ще го поставя <в положение> на първороден, По-горе от земните царе.

²⁸ Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

²⁹ Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.

³⁰ Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,

³¹ Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -

³² Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;

³³ Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.

³⁴ Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.

³⁵ <За> едно <нещо> се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,

³⁶ <Че> потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,

³⁷ Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)

³⁸ Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си <му> се разгневил.

³⁹ Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.

⁴⁰ Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

⁴¹ Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.

⁴² Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.

⁴³ Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.

⁴⁴ Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.

⁴⁵ Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)

⁴⁶ До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

⁴⁷ Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!

⁴⁸ Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

⁴⁹ Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?

⁵⁰ Помни, Господи, <как> са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си <укор от> толкова многочислени племена,

⁵¹ С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

⁵² Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!

90 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

² Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

³ Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

⁴ Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

⁵ Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

⁶ Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

⁷ Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

⁸ Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

⁹ Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

¹⁰ Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

¹¹ Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

¹² Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

¹³ Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

¹⁴ Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

¹⁵ Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

¹⁶ Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

¹⁷ И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

14 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията <му>,

² Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб <във вярата, яде само> зеленчук.

³ Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

⁴ Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

⁵ Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден <еднакво>. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

⁶ Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

⁷ Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

⁸ Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

⁹ Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.

¹⁰ И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

¹¹ Защото е писано: - "<Заклевам се> в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога".

¹² И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

¹³ Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.

¹⁴ Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

¹⁵ Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

¹⁶ Прочее, да се не хули това, което вие <считате> за добро,

¹⁷ Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

¹⁸ Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

¹⁹ И тъй, нека търсим това, което <служи> за мир и за взаимно назидание.

²⁰ Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си <причинява> съблазън.

²¹ Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито <да сториш нещо>, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].

²² Вярата, която имаш <за тия неща>, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

²³ Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не <яде> от убеждение; а всичко, което не <става> от убеждение, е грях.