87 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове <град>,

² Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.

³ Славни неща се говорят за тебе, Граде Божий. (Села).

⁴ Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя <народ, ще кажа>, се е родил там;

⁵ Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Всевишният ще го утвърди.

⁶ Когато Господ запише племената, ще счете, <Че> това <и онова племе> се е родило там. (Села).

⁷ Както певците, тъй и свирачите <ще казват>: Всичките ми извори са в Тебе.

88 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.

² Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

³ Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

⁴ Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

⁵ Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

⁶ Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

⁷ Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

⁸ Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

⁹ Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

¹⁰ На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).

¹¹ В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?

¹² Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?

¹³ Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

¹⁴ Господи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене?

¹⁵ От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.

¹⁶ Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

¹⁷ Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

¹⁸ Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

13 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото <власти> има, те са отредени от Бога.

² Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

³ Защото владетелите не <причиняват> страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

⁴ понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за <докарване> гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо} този, който върши зло.

⁵ Затова нужно е да се покорявате не само поради <страх от> гнева, но и заради съвестта.

⁶ Понеже за тая причина и данък плащате. Защото <владетелите> са Божии служители, които постоянно се занимават с тая <длъжност>.

⁷ Отдавайте на всички дължимото: комуто <се дължи> данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

⁸ Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

⁹ Понеже <заповедите>: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

¹⁰ Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

¹¹ И това <вършете> като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато <изпърво> повярвахме.

¹² Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

¹³ Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

¹⁴ Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.