79 (По слав. 78). Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, Оскверниха светия Твой храм, Обърнаха Ерусалим на развалини,

² Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, Месата на светиите Ти на земните зверове,

³ Проляха кръвта им като вода около Ерусалим; И нямаше кой да <ги> погребва.

⁴ Станахме за укор пред съседите си, Присмех и поругание пред околните си.

⁵ До кога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?

⁶ Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти;

⁷ Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха.

⁸ Не спомняй против нас беззаконията на прадедите ни Дано ни предварят скоро Твоите благи милости, Защото станахме много окаяни.

⁹ Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Избави ни и очисти греховете ни, заради името Си.

¹⁰ Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.

¹¹ Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; Според великата Твоя сила опази осъдените на смърт {Еврейски: Според великата Твоя мишца опази чадата на смъртта.};

¹² И възвърни седмократно в пазухата на съседите ни Укора, с който укориха Тебе, Господи.

¹³ Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти, Ще те славословим до века, Из род в род ще разгласяме Твоята хвала.

80 (По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

² Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

³ Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.

⁴ Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

⁵ Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

⁶ Направил си ни <предмет> на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

⁷ Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

⁸ Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

⁹ Приготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

¹⁰ Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,

¹¹ Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.

¹² Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

¹³ Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

¹⁴ Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

¹⁵ И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.

¹⁶ Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.

¹⁷ Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, <когото> си направил силен за Себе Си.

¹⁸ Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.

¹⁹ Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.

11 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

² Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, <казвайки:>

³ "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат <да отнемат">.

⁴ Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

⁵ Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

⁶ Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

⁷ Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

⁸ както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".

⁹ И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

¹⁰ Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

¹¹ Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение <дойде> спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

¹² А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно <възстановяване!>

¹³ Защото на вас, <които бяхте> езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

¹⁴ дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост <тия, които> са моя плът, и да спася някои от тях.

¹⁵ Защото, ако тяхното отхвърляне <значи> примирение на света, какво <ще бъде> приемането <им>, ако не оживяване от мъртвите?

¹⁶ А ако първото <от тестото> е свето, то и <цялото> засяване е <свето>; и ако коренът е свет, то и клоните <са свети>.

¹⁷ Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

¹⁸ не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, <знай>, че ти не държиш корена, а коренът тебе.