A A A A A
Bible Book List

Псалми 78-791940 Bulgarian Bible (BG1940)

78 (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада,

За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

15 Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни.

16 И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави.

23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

25 Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

27 Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък;

28 И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им.

29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

32 При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

42 Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

45 <Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

47 <Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

49 <Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

50 Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

51 <Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама,

52 А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;

54 <Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му,

57 Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

58 Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;

66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69 Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.

79 (По слав. 78). Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, Оскверниха светия Твой храм, Обърнаха Ерусалим на развалини,

Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, Месата на светиите Ти на земните зверове,

Проляха кръвта им като вода около Ерусалим; И нямаше кой да <ги> погребва.

Станахме за укор пред съседите си, Присмех и поругание пред околните си.

До кога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?

Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти;

Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха.

Не спомняй против нас беззаконията на прадедите ни Дано ни предварят скоро Твоите благи милости, Защото станахме много окаяни.

Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Избави ни и очисти греховете ни, заради името Си.

10 Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.

11 Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; Според великата Твоя сила опази осъдените на смърт {Еврейски: Според великата Твоя мишца опази чадата на смъртта.};

12 И възвърни седмократно в пазухата на съседите ни Укора, с който укориха Тебе, Господи.

13 Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти, Ще те славословим до века, Из род в род ще разгласяме Твоята хвала.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes