77 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

² В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

³ Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

⁴ Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

⁵ Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

⁶ Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>

⁷ Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

⁸ Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

⁹ Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

¹⁰ Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.

¹¹ Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,

¹² И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

¹³ Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?

¹⁴ Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

¹⁵ Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

¹⁶ Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

¹⁷ Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

¹⁸ Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

¹⁹ През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

²⁰ Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

78 (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

² Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

³ Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

⁴ Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

⁵ Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

⁶ За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада,

⁷ За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

⁸ И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

⁹ Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

¹⁰ Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

¹¹ А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

¹² Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

¹³ Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

¹⁴ Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

¹⁵ Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни.

¹⁶ И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

¹⁷ Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

¹⁸ Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

¹⁹ И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

²⁰ Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

²¹ Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

²² Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави.

²³ При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

²⁴ Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

²⁵ Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

²⁶ Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

²⁷ Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък;

²⁸ И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им.

²⁹ И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

³⁰ А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

³¹ Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

³² При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

³³ Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

³⁴ Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

³⁵ И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

³⁶ Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

³⁷ Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

³⁸ Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

³⁹ И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

⁴⁰ Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

⁴¹ Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

⁴² Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

⁴³ Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

⁴⁴ И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

⁴⁵ <Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

⁴⁶ И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

⁴⁷ <Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

⁴⁸ И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

⁴⁹ <Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

⁵⁰ Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

⁵¹ <Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама,

⁵² А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

⁵³ И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;

⁵⁴ <Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

⁵⁵ И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

⁵⁶ Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му,

⁵⁷ Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

⁵⁸ Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

⁵⁹ Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

⁶⁰ Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

⁶¹ И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

⁶² Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

⁶³ Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

⁶⁴ Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

⁶⁵ Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;

⁶⁶ И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

⁶⁷ При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

⁶⁸ Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

⁶⁹ Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

⁷⁰ Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

⁷¹ Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

⁷² Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.

10 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението <на Израиля>.

² Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.

³ Понеже, ако не знаят правдата, <която е> от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.

⁴ Понеже Христос <изпълнява> целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.

⁵ Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез <пазенето на> закона, ще живее чрез нея.

⁶ А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?

⁷ или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?"

⁸ Но що казва тя? <Казва, че> "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.

⁹ Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.

¹⁰ Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

¹¹ Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".

¹² Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.

¹³ Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".

¹⁴ Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

¹⁵ И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"

¹⁶ Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, <кой от нас> е повярвал на онова, което сме чули"?

¹⁷ И тъй, вярването <е> от слушане, а слушането - от Христовото слово.

¹⁸ Но казвам: те не са ли чули? Наистина, <чули> са: - "По цялата земя е излязъл гласът им, И думите им до краищата на вселената".

¹⁹ Но <пак> казвам: Израил не е ли разбрал? <Разбрал е, защото> първо Моисей казва: - "Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ; С народ несмислен ще ви разгневя";

²⁰ а Исаия се осмелява да каже: - "Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене;

²¹ а за Израиля казва: - "Простирах ръцете Си цял ден Към люде непокорни и опаки"