70 (По слав. 69). За първия певец, Давидов <псалом>, за спомен {Псал. 38, надписът.}. Боже, <побързай> да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

² Нека се посрамят и се смутят Ония, които търсят душата ми; Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

³ Нека се обърнат назад поради срама си Ония, които думат: О, хохо!

⁴ Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Бог.

⁵ А аз съм сиромах и немотен; Боже, побързай <да дойдеш> при мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да се не забавиш.

71 (По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.

² Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.

³ Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.

⁴ Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.

⁵ Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.

⁶ Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе <ще бъде> винаги хвалението ми.

⁷ Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.

⁸ Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене Тебе.

⁹ Не ме отхвърляй във време на старостта <ми;> Не ме оставяй, когато отпада силата ми;

¹⁰ Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си

¹¹ И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да <го> избави.

¹² Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.

¹³ Нека се посрамят <и> се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.

¹⁴ Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.

¹⁵ Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, <което ми вършиш, >Защото не мога <да ги> изброя.

¹⁶ Ще дойда <и ще хваля> мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.

¹⁷ Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.

¹⁸ Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата {Еврейски: Мишцата.} Ти на <идещия> род, Твоята мощ на всичките бъдещи <поколения>.

¹⁹ Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?

²⁰ Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.

²¹ Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.

²² И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.

²³ ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.

²⁴ Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.

²² Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.

²³ И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, <сиреч>, изкупването на нашето тяло.

²⁴ Защото с <тая> надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда <изпълнена>, не е <вече> надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

²⁵ Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

²⁶ Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в <нашите> неизговорими стенания;

²⁷ а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията <воля>.

²⁸ Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според <Неговото> намерение.

²⁹ Защото, които предузна, тях и предопредели <да бъдат> съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;

³⁰ а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.

³¹ И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

³² Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?

³³ Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

³⁴ Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?

³⁵ Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?

³⁶ (<защото>, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане").

³⁷ Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

³⁸ Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

³⁹ нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.