7 Оплакване на Давида, което той пя Господу поради думите на вениаминеца Хус. Господи Боже мой, на Тебе уповавам; Спаси ме от всичките ми гонители, и избави ме;

² Да не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител.

³ Господи Боже мой, ако съм сторил аз това, - Ако има в ръцете ми беззаконие,

⁴ Ако съм въздал зло на онзи, който бе в мир с мене, Или съм обрал онзи, който ми е без причина гонител,

⁵ То нека подгони неприятелят душата ми и <я> стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми. (Села).

⁶ Стани, Господи, в гнева Си; Подигни се срещу яростта на противниците ми, И събуди се заради мене, Ти, Който си отредил съда.

⁷ И нека събраните племена те обикалят; И ти се върни <да седнеш> на високо над тях.

⁸ Господ съди племената; Съди и мене, Господи, според правдата ми; И според моето незлобие нека ми бъде.

⁹ Нека се спре вече беззаконието на нечестивите; А праведният утвърди Ти, Боже праведни, Който изпитваш сърцата и вътрешностите.

¹⁰ Моята защита е в Бога, Който избавя ония, които са с право сърце.

¹¹ Бог е праведен съдия, Да! Бог Който се гневи всеки ден <на нечестивия>.

¹² Ако се не обърне <нечестивия>, Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е лъка Си.

¹³ Приготвил е против него и смъртоносни оръдия; Прави стрелите Си огнени <стрели>.

¹⁴ Ето, <нечестивият> е в мъки да роди беззаконие, Зачна нечестие и роди лъжа.

¹⁵ Изкопал е ров и направил го дълбок; Но той <сам> ще падне в ямата, която направи.

¹⁶ Нечестието му ще се върне на самата негова глава, И насилието му ще слезе на самото негово теме.

¹⁷ Аз ще хваля Господа за Неговата правда, И ще възпявам името на Всевишния Господ.

8 За първия певец на гетския инструмент. Давидов псалом. Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата.

² Из устата на младенците и сучещите Укрепил Си сила поради противниците Си, За да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.

³ Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,

⁴ <Казвам си:> Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?

⁵ А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите {Или: Божеството.}, И със слава и чест си го увенчал.

⁶ Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му,

⁷ Всичките овце и говеда, Още и животните на полето,

⁸ Въздушните птици, морските риби, <И всичко> що минава през морските пътища.

⁹ Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!

9 За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще <Те> славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

² Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;

³ Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.

⁴ Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

⁵ Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.

⁶ Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете <им>, та и поменът им загина.

⁷ Но Господ седи <Цар> до века, Приготвил е престола Си за съд,

⁸ И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

⁹ И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.

¹⁰ И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.

¹¹ Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;

¹² Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни <уповаващите на Него, >Не забравя викането на кротките.

¹³ Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, <която ми причиняват> ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;

¹⁴ За да разкажа всичко, <поради което> Ти< си> за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, <И> за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

¹⁵ Народите затънаха в ямата, <която сами> направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.

¹⁶ Господ е станал познат <чрез> правосъдието, <което> е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).

¹⁷ Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.

¹⁸ Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.

¹⁹ Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.

²⁰ Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).

18 Подир това <Павел> тръгна от Атина и дойде в Коринт,

² гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и <Павел> дойде при тях.

³ И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

⁴ И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

⁵ А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

⁶ Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист <от нея>; отсега ще отивам между езичниците.

⁷ И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

⁸ А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

⁹ И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

¹⁰ защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

¹¹ И той преседя <там> година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

¹² А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:

¹³ Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.

¹⁴ Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

¹⁵ но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

¹⁶ И изпъди ги от съдилището.

¹⁷ Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

¹⁸ А Павел, след като поседя <там> още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

¹⁹ Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,

²⁰ но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

²¹ А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

²² И като слезе в Кесария, възлезе <в Ерусалим> та поздрави църквата и <после> слезе в Антиохия.

²³ И като поседя <там> известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици.

²⁴ И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

²⁵ Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

²⁶ Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

²⁷ И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

²⁸ защото силно опровергаваше юдеите <и то> публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.