66 (По слав. 65). За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,

² Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.

³ Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила <Даже> враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.

⁴ Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села).

⁵ Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.

⁶ Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.

⁷ Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села).

⁸ Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,

⁹ Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.

¹⁰ Защото Ти, Боже, си ни опитал, Изпитал си ни както се изпитва сребро.

¹¹ Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.

¹² Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато <място>.

¹³ Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,

¹⁴ Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.

¹⁵ Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села).

¹⁶ Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.

¹⁷ Към Него извиках с устата си; И Той биде възвисен чрез езика ми.

¹⁸ Ако в сърцето си бях гледал <благоприятно> на неправда, Господ не би послушал;

¹⁹ Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.

²⁰ Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене <ни> молитвата, ни Своята милост.

67 (По слав. 66). За първия певец върху струнни инструменти. Псаломска песен. Бог да се смили за нас и да ни благослови! Да възсияе с лицето Си над нас! (Села.)

² За да се познае на земята Твоя път, Във всичките народи спасението Ти.

³ Да Те славословят племената, Боже; Да Те славословят всички племена.

⁴ Да се веселят и да възклицават народите; Защото ще съдиш племената с правда, И ще управляваш народите на земята. (Села)

⁵ Да Те славословят племената, Боже Да Те славословят всичките племена.

⁶ Земята е дала плода си; Бог, нашият Бог, ще ни благослови;

⁷ Бог ще ни благослови, И от Него ще се боят всички земни краища.

7 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

² Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

³ И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

⁴ И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

⁵ Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт;

⁶ но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

⁷ Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

⁸ Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

⁹ И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

¹⁰ намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.

¹¹ Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

¹² Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

¹³ Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

¹⁴ Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

¹⁵ Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

¹⁶ Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

¹⁷ Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

¹⁸ Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

¹⁹ Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

²⁰ Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

²¹ И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

²² Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

²³ но в <телесните> си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

²⁴ Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

²⁵ Благодарение Богу! <има избавление> чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.