A A A A A
Bible Book List

Псалми 58-65 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

58 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?

Не! в сърцето <си> вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.

Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят

Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, <който> затиква ушите си,

И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.

Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.

Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; <Като> пометниче на жена, нека не видят слънцето.

Преди да усетят котлите ви <огъня от> тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

10 Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;

11 Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.

59 (По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати <стражи> да пазят къщата, <в която бе Давид>, за да го убият {1 Цар. 19:11.}. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.

Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.

Защото, ето, причакват <за да уловят> душата ми; Силните се събират против мене, Не <за> мое престъпление, Господи, нито <за> мой грях.

Без <да има в мене> вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш, и виж.

Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всичките народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).

Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.

Ето, те бълват <думи> с устата си; Мечове <има> в устните им, Понеже, <думат те>: Кой слуша?

Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.

О Сило моя, на Тебе ще се надея, Защото Бог ми е крепост.

10 Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя <повалянето> на ония, които ме причакват.

11 Да ги не убиеш, да не би да забравят <това> моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.

12 <Поради> греха на устата си, <поради> думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.

13 Довърши <ги> с гняв, довърши <ги> да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова <И> до краищата на земята. (Села).

14 Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;

15 Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта< ненаситени>.

16 А аз ще пея за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ми станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.

17 О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото <Ти>, Боже, милостиви мой Бог, <Си> крепост моя.

60 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8:3,13. 1 Лет. 18:3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.

Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.

Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото <е> истината. (Села).

За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.

Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

10 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?

11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.

12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

61 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов <псалом. >Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.

От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, <която> е много висока за мене.

Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула <за закрила> от неприятеля.

В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).

Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си <ми> наследство каквото <даваш> на ония, които се боят от името Ти.

Ще притуриш дни върху дните на царя, <И> годините му като род върху род.

Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.

Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.

62 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.

Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.

До кога, всички вие, ще нападате на човека За да <го> съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?

Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам <помощ>.

Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.

У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; <Турени> на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-<леки> от суетата.

10 Не уповавайте на насилие, И не се <надявайте> суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте <към него> сърцето си.

11 Едно <нещо> каза Бог, да! две <неща> чух, - Че силата принадлежи на Бога,

12 И <че> на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.

63 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.

Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.

Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.

Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.

Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще <Те> славословят устата ми.

Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;

Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.

Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.

А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.

10 Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.

11 А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото <име>, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.

64 (По слав. 63). За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; Опази живота ми от страх от неприятеля.

Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците,

Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели,

За да устрелят тайно непорочния; Внезапно го устрелват, и не се боят.

Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?

Измислят беззакония; <Думат>: Изпълнихме добре обмислено намерение. <А> и вътрешната мисъл и сърцето на всеки <от тях> са дълбоки.

Но Бог ще ги устрели; От внезапна стрела ще бъдат ранени.

Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.

И всички човеци ще се убоят; Ще разгласят делото на Бога, Защото ще разберат действието Му.

10 Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; И ще се хвалят всички, които са с право сърце.

65 (По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.

Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.

Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.

Блажен <човекът, когото> избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -

Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,

Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.

Така и тия, които живеят по краищата <на земята>, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:

Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил <земята:>

10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;

11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;

12 Пасбищата на пустинята капят <от изобилията си>, И хълмовете се опасват с радост;

13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes