57 (По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата {1 Цар. 21:1. 24:3. Псал. 142 надписа.}. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат <тия> бедствия.

² Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.

³ Ще прати от небесата и ще ме избави, <Когато ме> укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.

⁴ Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, <Между> човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.

⁵ Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

⁶ Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).

⁷ Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.

⁸ Събуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.

⁹ Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

¹⁰ Защото Твоята милост е велика <дори> до небесата. И Твоята вярност до облаците.

¹¹ Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

58 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?

² Не! в сърцето <си> вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.

³ Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят

⁴ Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, <който> затиква ушите си,

⁵ И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.

⁶ Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.

⁷ Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

⁸ Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; <Като> пометниче на жена, нека не видят слънцето.

⁹ Преди да усетят котлите ви <огъня от> тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

¹⁰ Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;

¹¹ Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.

59 (По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати <стражи> да пазят къщата, <в която бе Давид>, за да го убият {1 Цар. 19:11.}. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.

² Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.

³ Защото, ето, причакват <за да уловят> душата ми; Силните се събират против мене, Не <за> мое престъпление, Господи, нито <за> мой грях.

⁴ Без <да има в мене> вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш, и виж.

⁵ Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всичките народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).

⁶ Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.

⁷ Ето, те бълват <думи> с устата си; Мечове <има> в устните им, Понеже, <думат те>: Кой слуша?

⁸ Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.

⁹ О Сило моя, на Тебе ще се надея, Защото Бог ми е крепост.

¹⁰ Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя <повалянето> на ония, които ме причакват.

¹¹ Да ги не убиеш, да не би да забравят <това> моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.

¹² <Поради> греха на устата си, <поради> думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.

¹³ Довърши <ги> с гняв, довърши <ги> да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова <И> до краищата на земята. (Села).

¹⁴ Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;

¹⁵ Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта< ненаситени>.

¹⁶ А аз ще пея за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ми станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.

¹⁷ О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото <Ти>, Боже, милостиви мой Бог, <Си> крепост моя.

4 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

² Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

³ Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

⁴ А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

⁵ а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.

⁶ Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

⁷ "Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

⁸ Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

⁹ Прочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

¹⁰ то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

¹¹ И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

¹² и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

¹³ Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

¹⁴ Защото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

¹⁵ понеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

¹⁶ Затова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

¹⁷ (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

¹⁸ <Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

¹⁹ Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, -

²⁰ обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

²¹ уверен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни.

²² Затова му се вмени за правда.

²³ Това пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него,

²⁴ но и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

²⁵ Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.