49 (По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

² И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

³ Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

⁴ Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

⁵ Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

⁶ От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

⁷ Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

⁸ (Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

⁹ Та да живее вечно И да не види изтление.

¹⁰ Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

¹¹ Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

¹² Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

¹³ Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

¹⁴ Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

¹⁵ Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

¹⁶ Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

¹⁷ Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

¹⁸ Ако и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

¹⁹ Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

²⁰ Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

50 (По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет.15:17. 25:2. 2 Лет. 29:3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.

² От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

³ Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.

⁴ Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, <казвайки:>

⁵ Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.

⁶ И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)

⁷ Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.

⁸ Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, <които> са винаги пред Мене,

⁹ Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;

¹⁰ Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.

¹¹ Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.

¹² Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

¹³ Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?

¹⁴ Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;

¹⁵ И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

¹⁶ Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,

¹⁷ Тъй като <сам> ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?

¹⁸ Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.

¹⁹ Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.

²⁰ Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.

²¹ Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; <Но> Аз ще те изоблича, и ще изредя <всичко това> пред очите ти.

²² Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да <ви> разкъсам, без да се намери кой да ви избави.

²³ Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.

1 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен <да проповядва> благовестието от Бога,

² (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

³ за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

⁴ а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

⁵ чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да <привеждаме> в послушност към вярата <човеци> от всичките народи;

⁶ между които сте и вие призвани от Исуса Христа:

⁷ до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

⁸ Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

⁹ Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благовествуването на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

¹⁰ молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

¹¹ Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

¹² то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, <която е и> ваша и моя,

¹³ И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

¹⁴ Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

¹⁵ и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

¹⁶ Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.

¹⁷ Защото в него се открива правдата, <която е> от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

¹⁸ Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.

¹⁹ Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

²⁰ Понеже от създанието на <света> {В изданието от 1940 г. "света" липсва.} това, което е невидимо у Него, <сиреч> вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, <човеците> остават без извинение.

²¹ Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито <Му> благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

²² Като се представяха за мъдри, те глупееха,

²³ и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.

²⁴ Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, -

²⁵ те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

²⁶ Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на <тялото> в противоестествено.

²⁷ Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

²⁸ И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

²⁹ изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

³⁰ шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите <си>,

³¹ безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

³² които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.