46 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,

² Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,

³ <Ако и да> бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).

⁴ Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.

⁵ Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

⁶ Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде <Той> гласа си; земята се разтопи.

⁷ Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).

⁸ Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.

⁹ Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.

¹⁰ Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.

¹¹ Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).

47 (По слав. 46). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Ръкопляскайте, всички племена, Викнете към Бога с глас на тържество.

² Защото Господ Всевишен е страшен, Велик цар е над цялата земя.

³ Покори племена под нас, И народи под нозете ни.

⁴ Избра за нас наследството ни, Превъзходната <земя> на Якова, когото възлюби. (Села).

⁵ Възлезе Бог с възклицание Господ с тръбен глас.

⁶ Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия цар, пейте.

⁷ Защото Бог е цар на цялата земя; Пейте с разбиране.

⁸ Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол.

⁹ Началниците на племената се събраха, <За да станат> люде на Бога Авраамов; Защото земните защитници принадлежат Богу, Който е превъзвишен.

48 (По слав. 47). Псаломска песен на Кореевите синове. Велик е Господ; и твърде достохвален В града на нашия Бог, в Своя свет хълм.

² Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, Е хълмът Сион, <гдето по> северните <му> страни <Е> градът на великия цар.

³ В палатите му Бог е познат като прибежище.

⁴ Защото, ето, царете се събраха; Всички преминаха.

⁵ Те като видяха почудиха се, Смутиха се, спуснаха се на бяг.

⁶ Трепет ги обзе там, Болки като на раждаща жена.

⁷ С източния вятър Ти съкрушаваш тарсийските кораби.

⁸ Каквото бяхме чули, това и видяхме В града на Господа на Силите, в града на нашия Бог, Който Бог и до века ще утвърди. (Села).

⁹ Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие Всред Твоя храм.

¹⁰ Според името Ти, Боже, е и хвалата Ти до краищата на земята; Десницата Ти е пълна с правда.

¹¹ Нека се весели хълмът Сион, Нека се радват Юдовите дъщери. Заради Твоите съдби.

¹² Обиколете Сион и обходете го; Пребройте кулите му;

¹³ Обърнете внимание в укрепленията му; Разгледайте палатите му; За да го разказвате на поколението подир< вас>.

¹⁴ Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи <дори> до смърт.

28 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

² А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

³ И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

⁴ А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

⁵ Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

⁶ А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

⁷ А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

⁸ И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

⁹ Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;

¹⁰ които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

¹¹ И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

¹² И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

¹³ И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

¹⁴ гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

¹⁵ отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

¹⁶ А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

¹⁷ И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа <ни>, или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

¹⁸ които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо <достойно> за смърт.

¹⁹ Но понеже юдеите се възпротивиха <на това>, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

²⁰ По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

²¹ А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

²² Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

²³ И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

²⁴ И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

²⁵ И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:

²⁶ "Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

²⁷ Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля".

²⁸ Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

²⁹ [И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си].

³⁰ А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

³¹ като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.