43 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.

² Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

³ Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти.

⁴ Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,

⁵ Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; <Той> е помощ на лицето ми и Бог мой.

44 (По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

² Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

³ Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

⁴ Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

⁵ Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

⁶ Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

⁷ Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

⁸ С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

⁹ Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

¹⁰ Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

¹¹ Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

¹² Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

¹³ Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

¹⁴ Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

¹⁵ Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

¹⁶ Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

¹⁷ Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

¹⁸ Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

¹⁹ Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

²⁰ Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

²¹ То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

²² Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

²³ Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

²⁴ Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

²⁵ Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

²⁶ Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

45 (По слав. 44). За първия певец, по Криновете {Псал. 69 и 80, надписите.}: псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец.

² Ти си по-красив от човешките чада; На устата Ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века.

³ Препаши меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си;

⁴ И във величието Си язди победоносно В полза на истината и кротостта <и> правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща.

⁵ Стрелите Ти са остри, <Забиват се> в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе.

⁶ Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

⁷ Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.

⁸ На смирна и алой <и> касия <миришат> всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.

⁹ Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато

¹⁰ Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;

¹¹ Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти; и ти му се поклони.

¹² И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа <й>, Ще търсят благоволението ти с подаръци.

¹³ Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано.

¹⁴ Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, -

¹⁵ С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат.

¹⁶ Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.

¹⁷ Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.

²⁷ А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото <море>, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

²⁸ И като измериха дълбочината, намериха, <че е> двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, <че е> петнадесет разтега.

²⁹ Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

³⁰ И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

³¹ Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

³² Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>.

³³ А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

³⁴ Затуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

³⁵ И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

³⁶ От това всички се ободриха, та ядоха и те.

³⁷ И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

³⁸ И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

³⁹ И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

⁴⁰ И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

⁴¹ Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>.

⁴² И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

⁴³ Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

⁴⁴ и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.

Read full chapter