A A A A A
Bible Book List

Псалми 40-451940 Bulgarian Bible (BG1940)

40 (По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,

И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;

тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.

Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонил към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,

Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават <всяко> преброяване

В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.

Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано на мене);

Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.

10 Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.

11 Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;

12 Защото са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпадна.

13 Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

14 Нека се посрамят и се смутят заедно <всички >Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

15 Нека се смаят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!

16 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.

17 А аз съм сиромах и немощен, <Но> Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.

41 (По слав. 40). За първия певец. Давидов псалом. Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ.

Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.

Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.

Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.

Неприятелите ми говорят зло за мене, <като казват:> Кога ще умре той, и ще загине името му.

И ако дойде <един> от тях да <ме> види, говори престорено, Събира в сърцето си <всичкото> зло< що забелязва>, И като излезе навън разказва го.

За мене шепнат заедно всички, които ме мразят, Против мене измислюват зло, <казвайки:>

<Някаква> лоша болест го е сполетяла, И като е легнал няма вече да стане.

Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.

10 Но Ти, Господи, смили се за мене; Изправи ме, и ще им отвърна.

11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене, Понеже неприятелят ми не тържествува над мене.

12 А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми, И утвърждаваш ме пред лицето Си до века.

13 Благословен да е Господ, Израилевият Бог, От века и до века. Амин и амин.

42 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.

Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.

Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

<Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

11 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.

43 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.

Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти.

Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,

Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; <Той> е помощ на лицето ми и Бог мой.

44 (По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

13 Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

45 (По слав. 44). За първия певец, по Криновете {Псал. 69 и 80, надписите.}: псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец.

Ти си по-красив от човешките чада; На устата Ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века.

Препаши меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си;

И във величието Си язди победоносно В полза на истината и кротостта <и> правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща.

Стрелите Ти са остри, <Забиват се> в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе.

Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.

На смирна и алой <и> касия <миришат> всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.

Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато

10 Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;

11 Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти; и ти му се поклони.

12 И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа <й>, Ще търсят благоволението ти с подаръци.

13 Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано.

14 Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, -

15 С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат.

16 Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.

17 Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes