40 (По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,

² И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;

³ тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.

⁴ Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонил към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,

⁵ Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават <всяко> преброяване

⁶ В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.

⁷ Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано на мене);

⁸ Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

⁹ Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.

¹⁰ Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.

¹¹ Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;

¹² Защото са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпадна.

¹³ Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

¹⁴ Нека се посрамят и се смутят заедно <всички >Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

¹⁵ Нека се смаят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!

¹⁶ Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.

¹⁷ А аз съм сиромах и немощен, <Но> Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.

41 (По слав. 40). За първия певец. Давидов псалом. Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ.

² Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.

³ Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.

⁴ Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.

⁵ Неприятелите ми говорят зло за мене, <като казват:> Кога ще умре той, и ще загине името му.

⁶ И ако дойде <един> от тях да <ме> види, говори престорено, Събира в сърцето си <всичкото> зло< що забелязва>, И като излезе навън разказва го.

⁷ За мене шепнат заедно всички, които ме мразят, Против мене измислюват зло, <казвайки:>

⁸ <Някаква> лоша болест го е сполетяла, И като е легнал няма вече да стане.

⁹ Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.

¹⁰ Но Ти, Господи, смили се за мене; Изправи ме, и ще им отвърна.

¹¹ От това зная, че Твоето благоволение е към мене, Понеже неприятелят ми не тържествува над мене.

¹² А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми, И утвърждаваш ме пред лицето Си до века.

¹³ Благословен да е Господ, Израилевият Бог, От века и до века. Амин и амин.

42 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

² Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

³ Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

⁴ Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

⁵ Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.

⁶ Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.

⁷ Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

⁸ <Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

⁹ Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

¹⁰ Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

¹¹ Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.

27 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

² И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

³ На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

⁴ И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

⁵ И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира.

⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

⁷ И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон.

⁸ И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

⁹ Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

¹⁰ Господа, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

¹¹ Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

¹² И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.

¹³ И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

¹⁴ Но след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,

¹⁵ и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят.

¹⁶ И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

¹⁷ и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

¹⁸ И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.

¹⁹ И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

²⁰ И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

²¹ А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

²² Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;

²³ защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

²⁴ Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

²⁵ Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

²⁶ Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.