Псалми 36-39
1940 Bulgarian Bible
36 (По слав. 35). За първия певец. <Псалом> на Господния слуга Давида. Беззаконието на нечестивия свидетелствува {Еврейски: Говори.} на вътрешното ми сърце, Че пред очите му няма страх от Бога.
2 Защото той се лъже в своите си очи. Че беззаконието му няма да се открие и да се намрази,
3 Думите на устата му са беззаконие и измама; Той не иска да бъде разумен за да прави добро.
4 Беззаконие измислюва на леглото си; Застава на недобър път; злото не мрази.
5 Господи, Твоето милосърдие <стига> до небето, Верността Ти до облаците;
6 Правдата Ти е като великолепните планини; Съдбите Ти са бездна голяма; Ти, Господи, запазваш човеци и животни.
7 Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чада прибягват под покрова на крилата Ти.
8 Ще се напояват от най-доброто {Еврейски: Тлъстината.} на дома Ти. И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.
9 Защото у Тебе е изворът на живота, В Твоята светлина ще видим светлина.
10 Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, И правдата Си към ония, които са с право сърце.
11 Нека не дойде против мене ногата на горделивите, Нито ръката на нечестивите да ме поклати.
12 Там паднаха ония, които вършат беззаконие; Повалиха се и не ще могат да станат.
37 (По слав. 36). Давидов <псалом>. По Еврейски азбучен псалом, Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.
2 Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат.
3 Уповавай на Господа и върши добро; <Така ще> населиш земята и <ще> се храниш с увереност.
4 Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.
5 Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши <очакването ти;>
6 И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне.
7 Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като извършва подлости.
8 Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, <понеже това води> само към злотворството.
9 Защото злотворците ще се изтребят; А ония, които чакат Господа, те ще наследят земята.
10 Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери;
11 Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир.
12 Нечестивият прави заговор против праведния. И скърца на него със зъби.
13 Господ ще му се присмее, Понеже вижда, че иде денят му.
14 Нечестивите изтръгнаха меч и опънаха лъка си, За да повалят сиромаха и немощния, За да заколят ония, които са с праведна обхода.
15 Мечът им ще се забие в тяхното сърце, И лъковете им ще се строшат.
16 Малкият <имот> на праведния е по-желателен От богатството на мнозина нечестиви;
17 Защото мишците на нечестивите ще се строшат, А Господ подкрепява праведните.
18 Господ знае дните на непорочните; И тяхното наследство ще бъде до века.
19 Те няма да се посрамят в лоши времена. В дни на глад ще бъдат сити,
20 А нечестивите ще загинат, И враговете Господни ще бъдат като отборните агнета {Еврейски: Превъзходните на пасбищата.}; Ще чезнат, като дим ще изчезнат.
21 Нечестивият взема на заем, и не отплаща; А праведният постъпва благо и дава.
22 Защото благословените от <Господа> ще наследят земята; А проклетите от Него ще се изтребят.
23 Стъпките на човека се оправят от Господа; И Неговото благоволение е в пътя Му.
24 Ако падне, не ще се повали, Защото Господ подпира ръката му.
25 Млад бях, ето, остарях, Но не съм видял праведният оставен, Нито потомството му да проси хляб.
26 Всеки ден постъпва благо и дава на заем; И потомството му е в благословение.
27 Отклонявай се от зло, и върши добро, И ще имаш вечно жилище.
28 Защото Господ обича правосъдие, И не оставя светиите Си; До века те ще бъдат опазени; А потомството на нечестивите ще се изтреби.
29 Праведните ще наследят земята, И ще живеят на нея до века.
30 Устата на праведния приказва за мъдрост, И езикът му говори правосъдие.
31 Законът на неговия Бог е в сърцето му; Стъпките му няма да се подхлъзнат,
32 Грешният наблюдава праведния, И търси да го убие.
33 Господ няма да го остави в ръцете му, Нито ще го осъди, когато бъде съден.
34 Чакай Господа и пази Неговия път, И Той ще те издигне, за да наследиш земята; Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш <това>.
35 Виждал съм нечестивия страшен, И разпрострян като зелено дърво на своята си почва;
36 Но когато преминах, ето нямаше го; Търсих го, и не се намери.
37 Забележи непорочния и гледай праведния; Защото миролюбивият човек <ще има> потомство;
38 А престъпниците <всички> заедно ще се изтребят; Останалите от нечестивите ще се отсекат.
39 Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.
40 И Господ ще им помогне и ще ги избави, Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Понеже са прибягнали при Него.
38 (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.
9 Господи, <известно е> {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки <за мене>; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
39 (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
© 1995-2005 by Bibliata.com