35 (По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

² Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

³ Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

⁴ Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

⁵ Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

⁶ Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

⁷ Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.

⁸ Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

⁹ А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

¹⁰ Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

¹¹ Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>

¹² Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.

¹³ А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>

¹⁴ Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

¹⁵ Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.

¹⁶ Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

¹⁷ Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.

¹⁸ Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

¹⁹ Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

²⁰ Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

²¹ Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

²² Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

²³ Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

²⁴ Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

²⁵ Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.

²⁶ Да се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

²⁷ Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

²⁸ И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.

36 (По слав. 35). За първия певец. <Псалом> на Господния слуга Давида. Беззаконието на нечестивия свидетелствува {Еврейски: Говори.} на вътрешното ми сърце, Че пред очите му няма страх от Бога.

² Защото той се лъже в своите си очи. Че беззаконието му няма да се открие и да се намрази,

³ Думите на устата му са беззаконие и измама; Той не иска да бъде разумен за да прави добро.

⁴ Беззаконие измислюва на леглото си; Застава на недобър път; злото не мрази.

⁵ Господи, Твоето милосърдие <стига> до небето, Верността Ти до облаците;

⁶ Правдата Ти е като великолепните планини; Съдбите Ти са бездна голяма; Ти, Господи, запазваш човеци и животни.

⁷ Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чада прибягват под покрова на крилата Ти.

⁸ Ще се напояват от най-доброто {Еврейски: Тлъстината.} на дома Ти. И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.

⁹ Защото у Тебе е изворът на живота, В Твоята светлина ще видим светлина.

¹⁰ Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, И правдата Си към ония, които са с право сърце.

¹¹ Нека не дойде против мене ногата на горделивите, Нито ръката на нечестивите да ме поклати.

¹² Там паднаха ония, които вършат беззаконие; Повалиха се и не ще могат да станат.

25 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

² Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

³ и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като <крояха да> поставят засада и да го убият на пътя.

⁴ Фест обаче отговори, че Павел <вече> се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне <за там;>

⁵ затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

⁶ И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла.

⁷ И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

⁸ но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

⁹ Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

¹⁰ А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

¹¹ Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е <истинно>, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

¹² Тогава Фест, след като поразиска <въпроса> със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

¹³ А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

¹⁴ И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликса в окови.

¹⁵ За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини <ми> подадоха жалба и искаха да го осъдя.

¹⁶ Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт], преди обвиняемият да е бил <поставен> лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

¹⁷ И тъй, когато дойдоха тук заедно <с мене>, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

¹⁸ Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;

¹⁹ но имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

²⁰ И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

²¹ Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази <за него>, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

²² Тогава Агрипа <рече> на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

²³ На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

²⁴ Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

²⁵ Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

²⁶ А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването <му> да имам какво да пиша.

²⁷ Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.