33 (По слав. 32). Радвайте се праведници, в Господа; Прилично е за праведните да въздават хваление.

² Хвалете Господа с арфа, Псалмопейте Му с десетострунен псалтир.

³ Пейте Му нова песен, Свирете изкусно с възклицание.

⁴ Защото словото на Господа е право, И всичките Му дела са <извършени> с вярност.

⁵ Той обича правда и правосъдие; Земята е пълна с милосърдието Господно.

⁶ Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество.

⁷ Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници.

⁸ Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената.

⁹ Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.

¹⁰ Господ осуетява намеренията на народите; Прави безполезни мислите на племената.

¹¹ Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род.

¹² Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.

¹³ Господ наднича от небето, Наблюдава всичките човешки чада;

¹⁴ От местообиталището Си Гледа на всичките земни жители, -

¹⁵ Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи.

¹⁶ Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен <мъж> не се отървава чрез голямо юначество.

¹⁷ Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави <никого>.

¹⁸ Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост,

¹⁹ За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.

²⁰ Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.

²¹ Защото в Него ще се весели сърцето ни, Понеже на Неговото свето име уповахме.

²² Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас Според както сме се надявали на Тебе.

34 (По слав. 33). <Псалом> на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха {Анхус. 1 Цар. 21:12 - 22:1}, който го пусна, та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.

² С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят <това> и ще се зарадват.

³ Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.

⁴ Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.

⁵ Погледнаха към Него; и светнаха <очите им>, И лицата им никога няма да се посрамят.

⁶ Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.

⁷ Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.

⁸ Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.

⁹ Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.

¹⁰ Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.

¹¹ Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.

¹² Желае ли човек живот, Обича ли дългоденствие, за да види добрини? -

¹³ Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.

¹⁴ Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.

¹⁵ Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.

¹⁶ Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.

¹⁷ <Праведните> извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.

¹⁸ Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.

¹⁹ Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;

²⁰ Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.

²¹ Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.

²² Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.

24 След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор <на име> Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.

² И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя <наш> народ,

³ то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

⁴ Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;

⁵ понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;

⁶ който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;

⁷ но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].

⁸ А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

⁹ И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

¹⁰ А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

¹¹ защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

¹² И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

¹³ И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

¹⁴ Но това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,

¹⁵ и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

¹⁶ Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.

¹⁷ А след <изтичането на> много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

¹⁸ А когато ги <принасях>, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

¹⁹ но <имаше> някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да <ме> обвинят, ако имаха нещо против мене.

²⁰ Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили <в мене>, когато застанах пред синедриона,

²¹ освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: <Поради учението> за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

²² А Феликс, като познаваше доста добре това учение {Гръцки: Пътя.}, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

²³ И заповяда на стотника да вардят <Павла>, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

²⁴ След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да <повикат> Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

²⁵ И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

²⁶ Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

²⁷ Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.