26 (По слав. 25). Давидов <псалом>. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, Уповавал съм на Господа без да се поколебая.

² Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, Опитай вътрешностите ми и сърцето ми.

³ Защото Твоето милосърдие е пред очите ми. И аз съм ходил в истината Ти.

⁴ Не съм сядал с човеци измамници, И с лицемерци няма да отида.

⁵ Мразя събранието на злосторниците, И с нечестивите няма да седна.

⁶ Ще измия в невинност ръцете си; Така ще обиколя олтара Ти, Господи,

⁷ За да възглася с глас на хваление, И да разкажа всичките Твои чудесни дела.

⁸ Господи, любя местопребиванието на Твоя дом, И мястото на скинията на славата Ти.

⁹ Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;

¹⁰ В чиито ръце има злодеяние, И десницата им е пълна с подкупи.

¹¹ А пък аз ще ходя в незлобието си; Изкупи ме и смили се за мене.

¹² Ногата ми стои на равно място; В събранията ще благославям Господа.

40 (По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,

² И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;

³ тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.

⁴ Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонил към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,

⁵ Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават <всяко> преброяване

⁶ В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.

⁷ Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано на мене);

⁸ Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

⁹ Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.

¹⁰ Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.

¹¹ Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;

¹² Защото са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпадна.

¹³ Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

¹⁴ Нека се посрамят и се смутят заедно <всички >Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

¹⁵ Нека се смаят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!

¹⁶ Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.

¹⁷ А аз съм сиромах и немощен, <Но> Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.

58 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?

² Не! в сърцето <си> вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.

³ Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят

⁴ Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, <който> затиква ушите си,

⁵ И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.

⁶ Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.

⁷ Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

⁸ Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; <Като> пометниче на жена, нека не видят слънцето.

⁹ Преди да усетят котлите ви <огъня от> тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

¹⁰ Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;

¹¹ Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.

61 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов <псалом. >Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.

² От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, <която> е много висока за мене.

³ Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула <за закрила> от неприятеля.

⁴ В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).

⁵ Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си <ми> наследство каквото <даваш> на ония, които се боят от името Ти.

⁶ Ще притуриш дни върху дните на царя, <И> годините му като род върху род.

⁷ Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.

⁸ Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.

62 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.

² Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.

³ До кога, всички вие, ще нападате на човека За да <го> съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?

⁴ Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

⁵ Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам <помощ>.

⁶ Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.

⁷ У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

⁸ Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

⁹ Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; <Турени> на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-<леки> от суетата.

¹⁰ Не уповавайте на насилие, И не се <надявайте> суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте <към него> сърцето си.

¹¹ Едно <нещо> каза Бог, да! две <неща> чух, - Че силата принадлежи на Бога,

¹² И <че> на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.

64 (По слав. 63). За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; Опази живота ми от страх от неприятеля.

² Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците,

³ Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели,

⁴ За да устрелят тайно непорочния; Внезапно го устрелват, и не се боят.

⁵ Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?

⁶ Измислят беззакония; <Думат>: Изпълнихме добре обмислено намерение. <А> и вътрешната мисъл и сърцето на всеки <от тях> са дълбоки.

⁷ Но Бог ще ги устрели; От внезапна стрела ще бъдат ранени.

⁸ Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.

⁹ И всички човеци ще се убоят; Ще разгласят делото на Бога, Защото ще разберат действието Му.

¹⁰ Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; И ще се хвалят всички, които са с право сърце.