23 (По слав. 22). Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.

² На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.

³ Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.

⁴ Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.

⁵ Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.

⁶ Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.

24 (По слав. 23). Давидов псалом. Господня е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея;

² Защото Той я е основал върху моретата, И затвърдил върху водите.

³ Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?

⁴ Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.

⁵ Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си.

⁶ Това е поколението на ония, които Го дирят; Ония, които търсят Твоето лице, те са Яков. (Села).

⁷ Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.

⁸ Кой е Тоя Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой.

⁹ Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.

¹⁰ Кой е Тоя Цар на славата? Господ на Силите, Той е Царят на славата (Села).

25 (По слав. 24). Давидов <псалом>. По Еврейски, азбучен псалом. Към Тебе, Господи, издигам душата си.

² Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се не посрамя, Да не тържествуват неприятелите ми над мене.

³ Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами; Ония ще се посрамят, които, без причина, постъпват коварно.

⁴ Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си.

⁵ Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден.

⁶ Помни, Господи, благите Си милости И милосърдията Си, защото са от века.

⁷ Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; Помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си.

⁸ Господ е благ и праведен, Затова ще научи грешните на пътя <Си>.

⁹ Ще води кротките с правда, И ще научи кротките на пътя <Си>.

¹⁰ Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност Към ония, които пазят завета Му и изявлението Му.

¹¹ Заради името Си, Господи, Прости моето беззаконие, защото е голямо.

¹² Бои ли се човек от Господа? - Него Той ще настави кой път да избере.

¹³ Душата му ще живее в спокойствие, И потомството му ще наследи земята.

¹⁴ Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, И ще им покаже завета Си.

¹⁵ Моите очи са винаги към Господа, Защото Той ще измъкне из мрежата нозете ми.

¹⁶ Обърни се към мене и смили се за мене, Защото съм усамотен и наскърбен.

¹⁷ Олекчи скърбите на сърцето ми, Извади ме из утесненията ми.

¹⁸ Вгледай се в угнетението ми и теготата ми. И прости всичките ми грехове.

¹⁹ Виж неприятелите ми, защото са много, И с люта ненавист ме мразят.

²⁰ Пази душата ми и избави ме; Да се не посрамя, защото на Тебе уповавам.

²¹ Незлобие и правота нека ме пазят, Защото Тебе чакам.

²² Боже, избави Израиля От всичките му беди.

¹⁸ И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.

¹⁹ И като ги поздрави, разказа <им> едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

²⁰ А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

²¹ А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия <закон>, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат <старите> обреди.

²² И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.

²³ Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

²⁴ вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и <така> всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

²⁵ А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от <ядене> идоложертвено, кръв, удавено, <тоже> и от блудство.

²⁶ Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, <определени> за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

²⁷ И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

²⁸ О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа <ни>, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

²⁹ (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

³⁰ И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

³¹ И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

³² и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

³³ Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

³⁴ А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността <на работата> поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

³⁵ А когато стигна до стъпалата, войниците го <дигнаха и> носеха поради насилието на навалицата,

³⁶ защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го <от света!>

³⁷ И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

³⁸ Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

³⁹ А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

⁴⁰ И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: