20 (По слав. 19). За първия певец. Давидов псалом. Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо!

² Да ти прати помощ от светилището, И да те подкрепи от Сион!

³ Да си спомни всичките твои приноси, И да приеме всеизгарянето ти! (Села).

⁴ Да ти даде според желанието на сърцето ти, И да изпълни всяко твое намерение!

⁵ В спасението Ти ще се зарадваме, И в името на нашия Бог ще издигнем знамена. Господ да изпълни всичките твои прошения!

⁶ Сега зная, че Господ избавя помазаника Си; Ще го послуша от своето Си небе Със спасителната сила на десницата Си.

⁷ Едни <споменават> колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог.

⁸ Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме.

⁹ Господи, пази! Нека ни послуша Царят, когато <Го> призовем.

21 (По слав. 20). За първия певец. Давидов псалом. Господи, в Твоята сила ще се весели царят; И колко много ще се радва в избавлението Ти!

² Изпълнил си желанието на сърцето му, И от молбата на устните му не си <го> лишил. (Села).

³ Защото си го предварил с благословения на блага; Положил си на главата му корона от чисто злато.

⁴ Той проси от Тебе живот; И Ти си му дал дългоденствие до вечни векове.

⁵ Голяма е славата му чрез Твоето избавление; Чест и величие си положил на него;

⁶ Защото си го поставил <да бъде> за благословение до века, Развеселил си го с радост в присъствието Си;

⁷ Защото царят уповава на Господа, И чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклати.

⁸ Ръката Ти ще намери всичките Твои врагове; Десницата Ти ще намери ония, които Те мразят.

⁹ Във времето на негодуванието Си ще ги направиш като огнена пещ Господ ще ги погълне с гнева Си, И огън ще ги изгори.

¹⁰ Ще изтребиш плода им от земята, И потомството им измежду човешките чада.

¹¹ Защото, при все че намислиха злоба против Тебе, При все че измислиха заговор, не ще могат да го изпълнят,

¹² Понеже Ти ще ги направиш да обърнат гръб <Когато> приготвиш на тетивите Си <стрели> против лицето им.

¹³ Издигни се, Господи, със силата Си; Така ще възпяваме и ще прославяме Твоето могъщество.

22 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

² Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

³ Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

⁴ На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

⁵ Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

⁶ А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

⁷ Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>

⁸ Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

⁹ Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,

¹⁰ На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

¹¹ Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

¹² Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

¹³ Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.

¹⁴ Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

¹⁵ Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

¹⁶ Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

¹⁷ Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

¹⁸ Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

¹⁹ Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

²⁰ Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.

²¹ Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

²² Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

²³ Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

²⁴ Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

²⁵ От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

²⁶ Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

²⁷ Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

²⁸ Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

²⁹ Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

³⁰ Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

³¹ Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.

21 Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.

² И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

³ И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

⁴ И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.

⁵ И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

⁶ И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

⁷ И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

⁸ А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината <дякони> и останахме у него.

⁹ А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

¹⁰ И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

¹¹ И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

¹² И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

¹³ Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

¹⁴ И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

¹⁵ И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.

¹⁶ С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

¹⁷ И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

Read full chapter