16 (По слав. 15). Давидова песен {Псалми 50-60, надписите.} Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.

² Рекох Господу: Ти си Господ мой; Вън от Тебе няма добро за мене.

³ В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.

⁴ Скърбите на ония, които заменят <Иеова> с друг <бог>, ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената <на боговете> им.

⁵ Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.

⁶ За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.

⁷ Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.

⁸ Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.

⁹ Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата {Еврейски: Славата.} ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.

¹⁰ Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.

¹¹ Ще ми изявиш пътя на живота; Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.

17 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която <принасям> с искрени устни.

² Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

³ Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

⁴ Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

⁵ Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

⁶ Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, <и> послушай думите ми.

⁷ Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите <на Тебе>. От ония, които въстават <против тях>.

⁸ Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

⁹ От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

¹⁰ Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

¹¹ Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да <ни> тръшнат на земята;

¹² Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

¹³ Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

¹⁴ От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в <тоя> живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

¹⁵ А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.

20 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

² И като мина през ония места та увеща <учениците> с много думи, дойде в Гърция.

³ И като преседя <там> три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

⁴ И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

⁵ А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

⁶ и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

⁷ И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

⁸ И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

⁹ И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

¹⁰ Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

¹¹ След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва <пак> надълго до зори, и така тръгна.

¹² А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

¹³ А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

¹⁴ И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

¹⁵ И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

¹⁶ Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.