143 (По слав. 142). Давидов псалом. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; Отговори ми според верността Си <и> според правдата Си.

² И не влизай в съд със слугата Си; Защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив <човек>.

³ Защото неприятелят подгони душата ми, Удари о земята живота ми, Турил ме е да живея в тъмни места, Както ония, които <са> отдавна умрели.

⁴ Затова духът ми до дън изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.

⁵ Спомням си древните дни, Размишлявам за всичките Твои дела, Поучавам се в творенията на ръцете Ти.

⁶ Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми <жадува> за Тебе като безводна земя. (Села).

⁷ Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; Не скривай лицето Си от мене, Да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова.

⁸ Дай ми да чуя рано <гласа на> милосърдието Ти, Защото на Тебе уповавам; Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, Защото към Тебе издигам душата си.

⁹ Избави ме, Господи, от неприятелите ми; Към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.

¹⁰ Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог; Благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.

¹¹ Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение.

¹² И според милосърдието Си отсечи неприятелите ми, И погуби всички, които притесняват душата ми, Защото аз съм Твой слуга.

144 (По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

² <Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

³ Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

⁴ Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

⁵ Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

⁶ Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

⁷ Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

⁸ Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,

⁹ Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

¹⁰ Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

¹¹ Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

¹² Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

¹³ <Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

¹⁴ <Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

¹⁵ <Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

145 (По слав. 144). Давидово хваление. По еврейски, азбучен псалом. Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю <мой>, И ще благославям Твоето име от века и до века.

² Всеки ден ще Те благославям, И ще хваля Твоето име от века и до века.

³ Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо.

⁴ Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, И ще разказват Твоето могъщество,

⁵ Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, И за Твоите чудесни дела;

⁶ И <когато> човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, То и аз ще разказвам Твоето величие.

⁷ Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост, И ще възпяват Твоята правда.

⁸ Благодатен и жалостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

⁹ Благ е Господ към всички; И благите Му милости са върху всичките Му творения.

¹⁰ Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, И Твоите светии ще Те благославят;

¹¹ Ще говорят за славата на царството Ти, И ще разказват Твоето могъщество,

¹² За да изявят на човешките чада мощните Му дела, И славното величие на Неговото царство.

¹³ Твоето царство е вечно, И владичеството Ти <трае> през всички родове.

¹⁴ Господ подкрепя всичките падащи, И изправя всичките сгърбени.

¹⁵ Очите на всичките гледат към Тебе; И Ти им даваш храна на време.

¹⁶ Отваряш ръката Си И удовлетворяваш желанието на всичко живо.

¹⁷ Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела.

¹⁸ Господ е близо при всички, които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.

¹⁹ Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, Слуша викането им, и ги избавя.

²⁰ Господ пази всички, които Го любят; А ще изтреби всичките нечестиви.

²¹ Устата ми ще изговарят хваление на Господа; И всяка твар нека благославя Неговото свето име от века и до века.

²¹ В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.

²² Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите.

²³ И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

²⁴ Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

²⁵ тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

²⁶ Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

²⁷ Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

²⁸ Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

²⁹ От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават.

³⁰ Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

³¹ Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

³² и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци.

³³ Защото Бог не е <Бог> на безредие, а на мир, както и <поучавам> по всичките църкви на светиите.

³⁴ Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

³⁵ Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

³⁶ Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

³⁷ Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

³⁸ Но ако някой не <иска да> признае, нека не признае.

³⁹ Затова, братя мои, копнейте за <дарбата да> пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

⁴⁰ Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

Read full chapter