Псалми 140-145
1940 Bulgarian Bible
140 (По слав. 139). За първия певец. Давидов псалом. Избави ме, Господи, от нечестивия човек, Опази ме от насилник човек,
2 Които измислюват зло в сърцето си, И всеки ден възбуждат боеве.
3 Изострюват езика си като на змия; Аспидова отрова има под устните им. (Села).
4 Опази ме, Господи, от ръцете на нечестивия, Защити ме от насилник човек, Които възнамериха да ме направят да падна.
5 Горделивите скриха клопка за мене. И с въжета разпростряха мрежи край пътя; Поставиха примки за мене. (Села).
6 Рекох Господу: Ти си мой Бог; Послушай, Господи, гласа на молбите ми.
7 Господи Боже, силний ми спасителю, Ти си покрил главата ми в ден на бой.
8 Господи, не удовлетворявай желанията на нечестивия; Не оставяй да успее злият му помисъл, Да не би да се надигат. (Села).
9 Нечестието на собствените им устни нека покрие главата На ония, които ме окръжават.
10 Разпалени въглища нека паднат върху тях; Нека бъдат хвърлени в огъня. В дълбоки води, за да не станат вече.
11 Злоезичен човек няма да се утвърди на земята; Злото ще преследва насилника човек догдето <го> погуби.
12 Зная, че Господ ще защити делото на угнетения И правото на немотните.
13 Наистина праведните ще славят името Ти; Правдивите ще обитават пред лицето Ти.
141 (По слав. 140). Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.
2 Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми <нека бъде> като вечерна жертва.
3 Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.
4 Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват; И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.
5 Нека ме удари праведният; <това ще ми бъде> благост; И нека ме изобличава; <това ще бъде> миро на главата <ми>; Главата ми нека се не откаже от него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.
6 Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.
7 Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята,
8 Понеже очите ми <са обърнати> към Тебе, Господи Иеова <Понеже> на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.
9 Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.
10 Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина <неповреден>.
142 (По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21:1, 24:3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.
2 Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.
3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.
4 Погледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.
5 Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.
6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.
7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.
143 (По слав. 142). Давидов псалом. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; Отговори ми според верността Си <и> според правдата Си.
2 И не влизай в съд със слугата Си; Защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив <човек>.
3 Защото неприятелят подгони душата ми, Удари о земята живота ми, Турил ме е да живея в тъмни места, Както ония, които <са> отдавна умрели.
4 Затова духът ми до дън изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.
5 Спомням си древните дни, Размишлявам за всичките Твои дела, Поучавам се в творенията на ръцете Ти.
6 Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми <жадува> за Тебе като безводна земя. (Села).
7 Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; Не скривай лицето Си от мене, Да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова.
8 Дай ми да чуя рано <гласа на> милосърдието Ти, Защото на Тебе уповавам; Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, Защото към Тебе издигам душата си.
9 Избави ме, Господи, от неприятелите ми; Към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.
10 Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог; Благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.
11 Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение.
12 И според милосърдието Си отсечи неприятелите ми, И погуби всички, които притесняват душата ми, Защото аз съм Твой слуга.
144 (По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -
2 <Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
13 <Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
14 <Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
15 <Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
145 (По слав. 144). Давидово хваление. По еврейски, азбучен псалом. Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю <мой>, И ще благославям Твоето име от века и до века.
2 Всеки ден ще Те благославям, И ще хваля Твоето име от века и до века.
3 Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо.
4 Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, И ще разказват Твоето могъщество,
5 Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, И за Твоите чудесни дела;
6 И <когато> човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, То и аз ще разказвам Твоето величие.
7 Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост, И ще възпяват Твоята правда.
8 Благодатен и жалостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Благ е Господ към всички; И благите Му милости са върху всичките Му творения.
10 Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, И Твоите светии ще Те благославят;
11 Ще говорят за славата на царството Ти, И ще разказват Твоето могъщество,
12 За да изявят на човешките чада мощните Му дела, И славното величие на Неговото царство.
13 Твоето царство е вечно, И владичеството Ти <трае> през всички родове.
14 Господ подкрепя всичките падащи, И изправя всичките сгърбени.
15 Очите на всичките гледат към Тебе; И Ти им даваш храна на време.
16 Отваряш ръката Си И удовлетворяваш желанието на всичко живо.
17 Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела.
18 Господ е близо при всички, които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.
19 Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, Слуша викането им, и ги избавя.
20 Господ пази всички, които Го любят; А ще изтреби всичките нечестиви.
21 Устата ми ще изговарят хваление на Господа; И всяка твар нека благославя Неговото свето име от века и до века.
© 1995-2005 by Bibliata.com