A A A A A
Bible Book List

Псалми 133-1391940 Bulgarian Bible (BG1940)

133 (По слав. 132). Давидова песен на възкачванията. Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие!

<Угодно е> като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му,

<Угодно е> като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове; Защото Господ там е заръчал благословението, - Живота до века.

134 (По слав. 133). Песен на възкачванията. Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни, Които престояват нощем в дома Господен.

Издигайте ръцете си към светилището И благославяйте Господа.

Нека те благослови от Сиона Господ, Който направи небето и земята.

135 (По слав. 134). Алилуя. Хвалете името Господно. Хвалете <Го>, вие слуги Господни,

Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог.

Хвалете Господа, защото е благ Господ, Пейте хваления на името Му, защото това е угодно.

Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.

Защото аз познах, че Господ е велик, И че нашият Господ е над всичките богове.

Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.

Повдига пари от краищата на земята, Прави светкавици за дъжда, Изважда ветрове из съкровищниците Си.

<Той е> Който порази египетските първородни И на човек и на животно.

Изпрати знамения и чудеса всред тебе, Египте, Върху Фараона и върху всичките му слуги.

10 <Той е>, Който порази големи народи И изби силни царе.

11 Аморейския цар Сион, И васанския цар Ог, И всичките ханаански царства -

12 И даде земята им в наследство, Наследство на людете Си Израил.

13 Името Ти, Господи, <пребъдва> до века, Споменът Ти, Господи, из род в род.

14 Защото Господ ще съди людете Си, И ще се покае за <скърбите на> слугите Си.

15 Идолите на народите са сребро и злато, Направа на човешки ръце.

16 Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;

17 Уши имат, но не чуват; Нито има дишане в устата им.

18 Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.

19 Доме Израилев, благославяйте Господа; Доме Ааронов, благославяйте Господа;

20 Доме Левиев, благославяйте Господа; Вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа;

21 Благословен да бъде от Сион Господ, Който обитава в Ерусалим. Алилуия.

136 (По слав. 135). Славете Господа, защото е благ, Защото милостта Му <трае> до века;

Славете Бога на боговете, Защото милостта Му <трае> до века.

Славете Господа на господарите, Защото милостта Му <трае> до века.

Който Един върши велики чудеса, Защото милостта Му <трае> до века;

Който с мъдрост направи небесата, Защото милостта Му <трае> до века;

Който простря земята върху водите, Защото милостта Му <трае> до века;

Който направи големи светила, Защото милостта Му <трае> до века;

Слънцето за да владее деня, Защото милостта Му <трае> до века;

Луната и звездите за да владеят нощта, Защото милостта Му <трае> до века;

10 Който порази египтяните в първородните им, Защото милостта Му <трае> до века;

11 И изведе Израиля изсред тях, Защото милостта Му <трае> до века;

12 С мощна ръка и с издигната мишца, Защото милостта Му <трае> до века;

13 Който раздели Червеното море на <две> части, Защото милостта Му <трае> до века;

14 И преведе Израиля презсред него, Защото милостта Му <трае> до века;

15 Който повали Фараона и множеството му в Червеното море, Защото милостта Му <трае> до века;

16 Който преведе людете Си през пустинята, Защото милостта Му <трае> до века;

17 Който порази велики царе, Защото милостта Му <трае> до века;

18 И изби прочути царе, Защото милостта Му <трае> до века;

19 Аморейския цар Сион, Защото милостта Му <трае> до века;

20 И васанския цар Ог, Защото милостта Му <трае> до века

21 И даде земята им в наследство, Защото милостта Му <трае> до века,

22 В наследство на слугата Си Израил, Защото милостта Му <трае> до века,

23 Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му <трае> до века;

24 И ни избави от противниците ни, Защото милостта Му <трае> до века;

25 Който дава храна на всяка твар, Защото милостта Му <трае> до века;

26 Славете небесния Бог, Защото милостта Му <трае> до века.

137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

На върбите всред него Окачихме арфите си.

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

138 (По слав. 137) Давидов <псалом>. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.

Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

Господ ще извърши това, което <е потребно> за мене. Господи, понеже милостта Ти <трае> до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

139 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.

Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

<Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.

Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

<Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,

10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.

11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,

12 То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.

13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.

15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.

16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

17 И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

18 <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.

19 Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.

21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

22 Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.

23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes