132 (По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

² Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:>

³ Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

⁴ Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

⁵ Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

⁶ Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

⁷ Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.

⁸ Стани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;

⁹ Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.

¹⁰ Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

¹¹ Господ се кле с вярност на Давида, - <И> няма да пристъпи <думата Си, - Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.

¹² Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

¹³ Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

¹⁴ Това, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

¹⁵ Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

¹⁶ Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

¹⁷ Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

¹⁸ Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.

133 (По слав. 132). Давидова песен на възкачванията. Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие!

² <Угодно е> като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му,

³ <Угодно е> като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове; Защото Господ там е заръчал благословението, - Живота до века.

134 (По слав. 133). Песен на възкачванията. Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни, Които престояват нощем в дома Господен.

² Издигайте ръцете си към светилището И благославяйте Господа.

³ Нека те благослови от Сиона Господ, Който направи небето и земята.

¹⁷ А като ви заръчвам <следното>, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

¹⁸ Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

¹⁹ защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

²⁰ прочее, когато <така> се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

²¹ защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди <другиго;> и <така> един остава гладен, а друг се напива.

²² Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

²³ Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

²⁴ и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.

²⁵ Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

²⁶ Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

²⁷ Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.

²⁸ Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

²⁹ защото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

³⁰ По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

³¹ Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

³² А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

³³ Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

³⁴ Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.