126 (По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

² Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.

³ Господ извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.

⁴ Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.

⁵ Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

⁶ Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.

127 (По слав. 126). Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.

² Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, <Тъй като и> в сън <Господ> дава на Възлюбения Си.

³ Ето, наследство от Господа са чадата, И награда <от него е> плодът на утробата.

⁴ Както са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта.

⁵ Блазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! <Такива> няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в <градската> порта.

128 (По слав. 127). Песен на възкачванията. Блажен всеки, който се бои от Господа, И ходи в Неговите пътища;

² Защото ще ядеш <плода> от труда на ръцете си; Блажен ще бъдеш, и ще благоденствуваш.

³ Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, Чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти,

⁴ Ето, така ще се благослови човекът, Който се бои от Господа.

⁵ Господ да те благослови от Сион, И да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си,

⁶ Дори да видиш чада от чадата си! Мир на Израиля!

¹⁹ Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? <Не>.

²⁰ Но <казвам>, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

²¹ Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.

²² Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?

²³ Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

²⁴ Никой да не търси своята лична <полза>, но <всеки ползата> на другиго.

²⁵ Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате <за него> заради съвестта си;

²⁶ защото "Господна е земята и всичко що има в нея".

²⁷ Ако някой от невярващите ви покани <на угощение>, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате <за него> заради съвестта си.

²⁸ Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, -

²⁹ съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?

³⁰ Ако аз с благодарение <Богу> участвувам <в яденето>, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

³¹ И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.

³² Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;

³³ както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но <ползата> на мнозина, за да се спасят.