123 (По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

² Ето, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

³ Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

⁴ Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.

124 (По слав. 123). Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил),

² Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас,

³ Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, -

⁴ Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, -

⁵ Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни.

⁶ Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов!

⁷ Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме.

⁸ Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.

125 (По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.

² Както хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.

³ Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.

⁴ Стори добро, Господи, на добрите И на правдивите в сърце.

⁵ А ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!

10 Защото, братя, желая да знаете, че, <макар> да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,

² и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,

³ и всички да са яли от същата духовна храна,

⁴ и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),

⁵ <пак> в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.

⁶ А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.

⁷ Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".

⁸ Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

⁹ Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.

¹⁰ Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.

¹¹ А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.

¹² Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

¹³ Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

¹⁴ Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

¹⁵ Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

¹⁶ Чашата, която биде благословена, <и която> ние благославяме, не е ли <това> да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

¹⁷ тъй като ние, <ако и да> сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.

¹⁸ Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?