Add parallel Print Page Options

108 (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си {Еврейски: Със славата си.}.

Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.

Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност <стига> до облаците.

Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.

Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.

10 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?

12 Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.

13 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

109 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва.

И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

<Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.

Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>.

11 Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.

12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви.

17 Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него.

18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

20 Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23 Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец.

24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

27 За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи.

28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.

110 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете <ти> за твое подножие.

Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.

В деня, <когато събереш> силата си, твоите люде <ще> представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади <ще дойдат> при тебе <като> росата из утробата на зората.

Господ се закле, (и не ще се разкае), <като каза>: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.

Господ, <стоящ> отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.

Ще извърши съд между народите, ще напълни <земята> с трупове, Ще смаже главата на <неприятелите> по широкия свят.

Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.

111 (По слав. 110). По еврейски, азбучен псалом. Алилуя. Ще славя Господа от все сърце. В съвета на праведниците и всред събранието <им>.

Велики са делата Господни, Изследими от всички, които се наслаждават в тях.

Славно и великолепно е Неговото дело; И правдата Му остава до века.

Достопаметни направи чудесните Си дела; Благ и милостив е Господ.

Даде храна на ония, които Му се боят; Винаги ще помни завета Си.

Изяви на людете Си силата на делата Си Като им даде народите за наследство.

Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;

Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.

Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си за винаги; Свето е, преподобно е Неговото име.

10 Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.

112 (По слав. 111). По еврейски азбучен псалом. Алилуия. Блажен оня човек, който се бои от Господа, Който много се възхищава от заповедите Му.

Потомството му ще бъде силно на земята; Родът на праведните ще се благослови.

Изобилие и богатство <ще има> в дома му; И правдата му ще трае до века.

Виделина изгрява в тъмнината за праведните; <Той> е благ, и милостив, и праведен.

Блазе на човека, който показва милост и дава на заем; Ще поддържа делото си в съда.

Наистина никога няма да се поклати; Праведният е вечен паметник.

От лош слух не ще се бои; Сърцето му е непоколебимо понеже уповава на Господа.

Утвърдено е сърцето му; той не ще се бои До тогаз, до когато види <повалянето> на неприятелите си.

Разпръсна, даде на сиромасите; Правдата му трае до века; Рогът му ще се издигне на почит.

10 Нечестивият ще види <това> и ще се наскърби, Ще поскърца със зъби, и ще се стопи; Желаното от нечестивите ще погине.

113 (По слав. 112). Алилуия. Хвалете слуги Господни, Хвалете името Господно.

Да бъде името Господно благословено От сега и до века.

От изгряването на слънцето до захождането му Името Господно е за хваление.

Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата.

Кой е като Иеова нашия Бог, Който, <макар> седалището Му и да е на високо,

<Пак> се снизхождава да преглежда Небето и земята,

Въздига сиромаха от пръстта. И възвишава немотния от бунището,

За да го тури да седне с първенци, Да! с първенците на людете Му, -

Който настанява в дома бездетната, <И я прави> весела майка на деца. Алилуия.

114 (По слав. 113). Когато излезе Израил из Египет, Якововият дом из люде другоезични,

Юда стана светилище <на Бога>, Израил Негово владение.

Морето видя и побягна; Иордан се възвърна назад;

Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета.

Що ти стана, море, та си побягнало? <На тебе> Иордане, та си се върнал назад?

<На вас> планини, та се разиграхте като овни? <На вас> хълмове - като агнета?

Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог,

Който превърна канарата във воден поток, Кременливия камък във воден извор.