Add parallel Print Page Options

106 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века.

Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

Блажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време.

Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

При все това <Бог> ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

13 <Но> скоро забравиха делата Му, Не чакаха <изпълнението на> намерението Му,

14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

16 Също и на Моисея те завидяха в стана. <И> на Господния светия Аарон.

17 Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

18 И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; <Само че> избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да <ги> погуби.

24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

26 Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по <разни> страни,

28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви <принесени> на мъртви <богове>.

29 И тъй, предизвикаха <Бога> с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.

32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та <Моисей> говори несмислено с устните си.

34 <При това>, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

35 Но се смесиха с <тия> народи, И се научиха на техните дела;

36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

37 Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, <Затова> се и унижиха поради беззаконието си.

44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

107 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.

<Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

<Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град

Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

10 <Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.

13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

17 <А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.

21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

23 Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

25 Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,

26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.

27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

31 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

40 Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;

41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.