103 (По слав. 102). Давидов <псалом>. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене <нека хвали> светото Му име.

² Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.

³ <Той е>, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;

⁴ <Който> изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;

⁵ <Който> насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, <Тъй щото> младостта ти се подновява като на орел.

⁶ Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.

⁷ Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.

⁸ Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

⁹ Не ще изобличава винаги, Нито ще държи <гняв> до века.

¹⁰ Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.

¹¹ Защото колкото е високо небето от земята, <Толкова> голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,

¹² Колкото отстои изток от запад, <Толкова> е отдалечил от нас престъпленията ни.

¹³ Както баща жали чадата си, <Така> Господ жали ония, които Му се боят.

¹⁴ Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.

¹⁵ Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.

¹⁶ Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.

¹⁷ Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците

¹⁸ На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.

¹⁹ Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.

²⁰ Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му

²¹ Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.

²² Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.

104 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

² Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

³ Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

⁴ Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

⁵ Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

⁶ Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

⁷ От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

⁸ Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

⁹ Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

¹⁰ <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

¹¹ Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;

¹² При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

¹³ <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;

¹⁴ Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

¹⁵ И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

¹⁶ Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

¹⁷ Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

¹⁸ Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

¹⁹ Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.

²⁰ Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

²¹ Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

²² Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

²³ Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

²⁴ Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

²⁵ Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.

²⁶ Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.

²⁷ Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

²⁸ Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,

²⁹ Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

³⁰ Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

³¹ Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

³² Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

³³ Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

³⁴ Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

³⁵ Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

2 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна;

² защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа {Гръцки: Него.} разпнат.

³ Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.

⁴ И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;

⁵ за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

⁶ Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават;

⁷ но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.

⁸ Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.

⁹ А според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".

¹⁰ А на нас Бог откри <това> чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.

¹¹ Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.

¹² А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;

¹³ което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с <думи> научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните <човеци>.

¹⁴ Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.

¹⁵ Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.

¹⁶ Защото, "Кой е познал ума на Господа, За <да може> да го научи? А ние имаме ум Христов.