100 (По слав. 99). Хвалебен псалом. Възкликнете на Господа, всички земи.

² Служете Господу с веселие; Дойдете пред Него с радост.

³ Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил, и ние сме Негови; Негови люде <сме> и овце на пасбището Му.

⁴ Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление; Славословете Го и благославяйте името Му.

⁵ Защото Господ е благ; милостта Му трае до века. И верността Му из род в род.

101 (По слав. 100). Давидов псалом. Милост и правосъдие ще възпея; На Тебе, Господи, ще пея хваления.

² Ще внимавам на пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си.

³ Няма да положа пред очите си нещо подло; Мразя работата на изневерниците; Тя няма да се прилепи до мене.

⁴ Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене; Нищо нечестиво не ще познавам.

⁵ Който клевети скришно съседа си, него ще погубя; Който има горделиво око и надигнато сърце, него не ще да търпя.

⁶ Очите ми <ще бъдат> над верните на земята, за да живеят с мене; Който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.

⁷ Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; Който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.

⁸ Всяка заран ще погубвам всичките нечестиви на земята, За да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие.

102 (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

² Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.

³ Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

⁴ Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

⁵ Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

⁶ Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

⁷ Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

⁸ Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

⁹ Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

¹⁰ Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

¹¹ Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.

¹² Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

¹³ Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

¹⁴ Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

¹⁵ И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

¹⁶ Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

¹⁷ Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

¹⁸ Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

¹⁹ Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,

²⁰ За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

²¹ За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

²² Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

²³ Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

²⁴ Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.

²⁵ Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

²⁶ Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

²⁷ Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

²⁸ Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

1 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол Исус Христов, и брат Состен,

² до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани <да бъдат> светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:

³ Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа.

⁴ Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса

⁵ че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна <сила> да говорите <за Него>,

⁶ (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас),

⁷ така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,

⁸ Който и докрай ще ви утвърждава, <та да бъдете> безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.

⁹ Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.

¹⁰ Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.

¹¹ Защото <някои> от Хлоините <домашни> ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.

¹² С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.

¹³ Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?

¹⁴ Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,

¹⁵ да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име.

¹⁶ Кръстих още и Стефаниновия дом; освен <тия>, не помня да съм кръстил някой друг.

¹⁷ Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от <значението> си.

¹⁸ Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.

¹⁹ Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля".

²⁰ Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

²¹ Защото, понеже в Божията мъдра <наредба> светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

²² Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;

²³ а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;

²⁴ но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.

²⁵ Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.

²⁶ Понеже, братя, вижте <какви сте> вие призваните, че <между вас няма> мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.

²⁷ Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

²⁸ още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,

²⁹ за да не се похвали ни една твар пред Бога.

³⁰ А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;

³¹ тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".