10 (21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя?

² (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват.

³ (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира.

⁴ (24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог.

⁵ (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.

⁶ (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие.

⁷ (27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

⁸ (28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

⁹ (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

¹⁰ (30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.

¹¹ (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

¹² (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

¹³ (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?

¹⁴ (34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

¹⁵ (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.

¹⁶ (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

¹⁷ (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

¹⁸ (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

11 (По слав. 10). За първия певец. Давидов< псалом>. На Господа уповавам; Как думате на душата ми: Бягай в гората ваша като птица?

² Понеже, ето, нечестивите запъват лък, Приготвят стрелите си на тетивите, За да устрелят в тъмно ония, които са с право сърце.

³ Защото основанията се разориха; А праведният що е извършил?

⁴ Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; Очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.

⁵ Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.

⁶ Над нечестивите ще навали примки; Огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.

⁷ Защото праведният Бог обича правдата; Праведният <човек> ще гледа лицето Му.

12 (По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

² Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.

³ Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

⁴ <На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

⁵ Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.

⁶ Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

⁷ Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

⁸ При все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.

19 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, <гдето> намери някои ученици.

² И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му <отговориха>: Даже не сме чули дали има Светия Дух.

³ И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.

⁴ А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.

⁵ И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

⁶ И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха <други> езици и пророкуваха.

⁷ И те всички бяха около дванадесет мъже.

⁸ И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше <с людете> и <ги> увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.

⁹ А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

¹⁰ И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.

¹¹ При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;

¹² дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

¹³ А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.

¹⁴ И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,

¹⁵ Но <еднаж> злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?

¹⁶ И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

¹⁷ И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

¹⁸ И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

¹⁹ Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.

²⁰ Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.