6 Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,

² Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

³ Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

⁴ Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

⁵ <Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.

⁶ Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

⁷ Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

⁸ Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

⁹ До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

¹⁰ <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

¹¹ Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

¹² Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

¹³ Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

¹⁴ <Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

¹⁵ Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

¹⁶ Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

¹⁷ Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

¹⁸ Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

¹⁹ Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

²⁰ Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

²¹ Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

²² Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

²³ Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.

²⁴ За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

²⁵ Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

²⁶ Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

²⁷ Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

²⁸ Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

²⁹ Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

³⁰ <Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;

³¹ И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

³² Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

³³ Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

³⁴ Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

³⁵ Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.

7 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

² Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

³ Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

⁴ Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

⁵ За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

⁶ Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

⁷ Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

⁸ Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

⁹ <Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

¹⁰ И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

¹¹ (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи

¹² Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

¹³ Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

¹⁴ Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

¹⁵ Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

¹⁶ Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

¹⁷ Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

¹⁸ Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

¹⁹ Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път;

²⁰ Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома.

²¹ С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

²² Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

²³ Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

²⁴ Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

²⁵ Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

²⁶ Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

²⁷ Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.

2 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

² Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

³ И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е <радост> на всички ви.

⁴ Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

⁵ Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

⁶ За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;>

⁷ така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

⁸ Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него.

⁹ Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

¹⁰ А комуто вие прощавате нещо, <прощавам> и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

¹¹ да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

¹² А когато дойдох в Троада да <проповядвам> Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното <дело>,

¹³ духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

¹⁴ Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

¹⁵ Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

¹⁶ На едните <сме> смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това <дело> кой е способен?

¹⁷ <Ние сме>, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.